Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 17

Пред полуслепите му очи през вратата се стрелна САМОЛЕТ!

Подът се разклати. Проскърца метал.

Самолетът се бе забил на товарната площадка право през вратата.

Зът политна назад в очкване да чуе взрив. Но двигателят изведнъж спря и специфичният за молекулярното сцепление звук прониза отмиращия вой на отделните двигателни части. Магнетичните захватки на това нещо се бяха задействали така точно и отмерено, както Зът през живота си не бе виждал.

Нестабилен от сътресението и от дългото клатене, Зът опита да се задържи на краката си. Самолетът все още бе със запалени светлини. Зът впери очи да види пилота. Нищо не можа да различи. Неуверено пристъпи напред с ръка на пистолета. Пилотът и оттук не се виждаше. Вратата от армирано стъкло… пилотът бавно опита да се изправи на седалката.

Малко същество! Маска! Странна кожена яка!

Зът почти истерично изкрещя:

— Толнеп!

Напълно объркан, той извади пистолета и стреля. Още веднъж, и още, и още, и още.

Изстрелите му се блъскаха в армирания прозорец. В същото време инстинктивно му се искаше да се обърне и да избяга.

Бомбардировачът се заклати на другата страна. Зът се сблъска с една газова бутилка, препъна се в шнура й, политна и разпери ръце да се спаси. Пистолетът му отхвръкна, удари се в пода, отскочи и падна от отворената врата в очакващата го бездна отдолу.

С хълцане и хлипане Зът стигна до една по-далечна рамка и опита да се скрие. Смяташе, че вече е един мъртъв психло!

8

Джони дойде на себе си. От удара при сблъсъка за момент бе изгубил съзнание. Сигурно напрежението и студът го бяха поизтощили. Самият сблъсък едва ли би причинил загуба на съзнанието.

Лявото му коляно се бе ударило в пулта и бе наранено, ноктите на лявата му ръка се бяха забили в копчетата и течеше кръв, а челото го болеше. Сигурно се бе блъснал по-силно, отколкото му се струваше в началото.

Магнитната спирачка се бе задействала, но му бе трудно да види захватките, като надникна. Свали дихателната си маска и откри, че ръбът се бе врязал в челото му и кръвта влизаше в очите му. Протегна се назад и докопа края на миньорски брезент, с който попи кръвта от челото си и избърса стъклото на маската. Сега виждаше по-добре.

Кацането бе успешно. Сети се за нещо, което бе прочел в една книжка с комикси в базата: „Успешно кацане е това, след което можем да си тръгнем.“ Е, надяваше се, че може да ходи.

Самолетът се бе завъртял. При влизането налагането от вятъра бе облекчило предната част, но при опашката все още се усещаше. Тя стърчеше от вратата, но бе застанала напречно на нея. Имаше ли повреди по самолета?

Огледа вътрешността. Основният двигател и страничните балансиращи двигатели изглеждаха наред. Понечи да отвори вратата и да излезе, но в паметта му нещо прощракна. Нещо се бе случило при сблъсъка. Какво ли беше? А, май нещо се бе взривило в бомбардировача. Смътно си спомни, че имаше серия експлозии. Протегна се към прозореца за пилота и го докосна с намерение да го забърше, защото се бе изпотил. Беше горе! Да, нещо наистина се бе взривило в този бомбардировач.