Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 20

Нямаше команден пулт. Тази машина не бе направена за да се лети с нея — задаваха програмата и я изстрелваха. Дори дистанционното управление, което Търл му бе показал, не можеше да направи нищо.

Клатейки се като огромен и непохватен пияница, бомбардировачът продължаваше напред, стиснал смъртта между челюстите си. Нищо не чустваше, нищо не можеше да го засегне.

Джони пак не виждаше добре. Кръвта потече, когато се наведе да пропълзи в задната част и неволно удари маската. Вдигна ръце към маската, като се обърна странично, за да избегне течението от вратата. Посегна към долната част на якето си, за да се избърше.

Нещо удари маската със силата на куршумрен изстрел!

Изхвърча от ръката му.

Нещо почти успя да счупи палеца на лявата му ръка.

Долови движение на около трийсет фута.

Планинският живот и опитът на ловец мигновено задействаха реакциите на Джони.

Падна на коляно, извади лъчевия пистолет и стреля — всичко това за не повече от една трета от секундата.

Стреля още веднъж и още веднъж.

Нещото, каквото и да беше, отстъпи назад и се скри зад ребрените рамки близо до контролната кутия.

Имаше някой или нещо вътре в бомбардировача заедно с него. На път към контролната кутия на два пъти бе минал покрай него.

9

Джони малко се ядоса на себе си за това, че не се бе доверил на инстинкта си по-рано. Бе ПОЧУВСТВАЛ нечие присъствие. Това им бе най-лошото на дихателните маски. Обонянието отиваше по дяволите. Сега можеше да го подуши. Въпреки студения въздух и прашинките ръжда Джони надушваше миризмата на психлос.

Внимателно се надигна, без да изпуска пистолета и отстъпи назад към самолета, за да бъде по-далеч от нападателя си. Психлосите не само силно миришеха, но бяха прекалено силни физически за ръкопашен бой. Сети се как му се наложи да изчака Тор, преди да се осмели да доближи Търл на разстояние една ръка. Психлосите с лекота можеха да ти счупят гръбнака. Кой беше този? Познаваше ли го?

Залепен за самолета, Зът се опитваше да се овладее да не повърне от отвращение и презрение. Спираше го само мисълта на какво ще заприлича дихателната му маска, ако не се сдържи.

Не бе заради изстрелите с лъчевия пистолет. Е, да, някои го улучиха и го поодраскаха, дори щяха да го осакатят, ако бяха от няколко фута по-близо.

Причина бе собствената му реакция към заблудата. Бе треперил от ужас и заради какво? Заради едно животно. Животното на Търл!

Първо му се повдигаше, а сега го заля вълна от омраза и гняв. Искаше направо да излезе от прикритието си, но лъчът го ужили. Тъпоумникът дори не бе нагласил пистолета така, че лъчът да прониква. Само стреляше. Типично.

Не можеше да му прости на животното, че го бе накарало да изпита такъв ужас. Та той веднъж едва не го бе убил в багера с дистанционното управление. Тогава трябваше наистина да го довърши. Трябваше още през онзи ден да му пусне един лъч. Кой щеше да забележи в бъркотията?