Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 16

Този тъпоумник Нъп явно бе кацнал отгоре на бомбардировача, за да не цопне долу в леда — а какъв лед беше! Арктически студ вееше отвсякъде. Сякаш самата атмосфера бе ледена. Ужасна планета. Не можеше да обвинява Нъп. Бе нормално един самолет да кацне върху друг, ако бе повреден или му свършеше горивото. Нъп бе постъпил правилно. Но откаченият глупак не бе кацнал в центъра и бомбардировачът не спираше да се клати. А от клатенето на Зъп ужасно му се гадеше.

Като разбра, че явно някой проявява интерес към вратата, прерови чантата си за молекулярен металорезач, но за своя огромна изненада не успя да открие. Не че щеше да свърши работа при този тип молекулярно покритие, но поне можеше да опита.

След това този някой бе стрелял напосоки вътре в бомбардировача.

Опитваха се да го убият! С основание вярваше, че няма приятели.

Около вратата отвътре имаше масивни рамки и Зът побърза да се прилепи плътно до корпуса под прикритието на широката рамка.

Надникна безкрайно предпазливо. Поуспокои се. Стреляха не по него, а по пантите. Някой се опитва да свали вратата. Зът добре знаеше, че пантите няма да се откачат, но му бе любопитно кой ли се опитва да ги откачи. И защо? На кой му е притрябвало да маха вратата? Беше съвсем безсмислено.

Всеки минен самолет, независимо за какво се използва, следваше миньорската традиция. Всеки служител на компанията бе преди всичко миньор. Миньорските техники, процедури и оборудване за минната компания бяха като кербангото за кръвта; дори по-необходими. Повдигачи, лифтове, въжени стълби, предпазни въжета, куки, мрежи… дори хартията си подаваха с лопати, които приличаха на миньорски лопати. Немислимо бе този самолет да не разполага с въжена стълба и предпазни въжета.

Тъй че какво му пречи на този някой да спусне една въжена стълба и предпазно въже, да го почака да избере подходящ момент да се привърже към стълбата и да я изтегли?

Това разрешение на въпроса бе тъй рутинно за Зът, че мисълта да се събори вратата и да се направи широк отвор му изглеждаше повече от странна.

Да не би пък някой да се опитва да открадне газови бутилки? Невъзможно. Те бяха заключени. Всичко в тази проклета антика бе бронирано, и отвътре, и отвън. Подобни кораби се поправяха страшно трудно и Зът го бе яд за времето, което пропиля Търл. До нищо не може да се добереш вътре. Всичко бе за еднократна употреба, бе строено да си свърши работата и край. Никой нищо не можеше да открадне от тук.

Дали пък не се опитват да го изпратят някъде другаде? Е, това бе невъзможно без ключове, а той нямаше.

Тъй че какво става?

От стрелбата вратата се бе отворила изцяло и стана съвсем лесно да се спусне стълба. Добре! Къде са стълбата и предпазното въже? Нищо не се подаваше отгоре.

Зът тъкмо бе минал напред, за да надникне, когато проблясна ослепителна светлина. Въздухът се изпълни с прашинки от мръсотия и ръжда.

Чу мощен рев на двигател.

Нямаше време дори да се скрие зад защитната рамка.