Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 167

Най-после един Координатор успя да надвика множеството. Бе разбрал какво са видели в лагера руснаците, които бяха ходили до там с камиона.

— Всички бриганти от лагера са мъртви! Цяла команда!

— Онзи психло Търл все още ли е жив? — извика някой.

От тълпата се разнесе гневен рев. Някои започнаха да преглеждат снимките, да видят дали Търл се вижда на тях.

— Още е жив — извика руският Координатор, който се бе осведомил от хората от камиона.

Тълпата се раздвижи и започнаха да се качват в камионите на руснаците. Самите руснаци бяха строени в редица от един офицер и проверяваха оръжието си.

Полковник Иван се бе приближил до Джони и с виновно изражение гледаше момчето.

— Психлото умре! — каза той.

Джони най-после успя да се овладее. Без да оставя момчето, той се качи отгоре на колата. Погледна ги и всички притихнаха, за да чуят какво ще каже.

— Не — отвърна Джони. — Не, сега не трябва да правите нищо. Околните звездни системи на вселената може би представляват много по-голяма опасност от бригантите. Нашата битка е опасна и много по-голяма. Направихме грешка и заради нея умря това невинно момче. Застрелях убиеца му. Не можем да поправим грешката, но трябва да продължим.

В онзи окоп там са загинали шейсет и седем кадети в последна битка с психлсоките завоеватели преди хиляда години. Когато за първи път видях окопа, за пръв път в живота си изпитах надежда. Не е важно, че са били победени. Важното е, че са се били, въпреки безнадеждното положение. Не са загинали напразно. Ние сме тук. Ние продължихме борбата им. Вие и вашите приятели пилоти контролирате небето на планетата.

Ще дойде време, когато ще имам нужда от един или друг от вас. Ще се отзовете ли?

Всички го зяпнаха. Нима може да пита такова нещо? Почти веднага последва дружен вик на съгласие. Изминаха много минути, преди да утихне. Джони каза:

— Сега ще ви напусна. Трябва да отнеса момчето в Шотландия, за да бъде погребано от собствения си народ.

Джони слезе от колата.

Пилотът, който трябваше да управлява приготвения за руснаците самолет, посочи товарния самолет на руския Координатор. Натовариха конете на Джони. Намериха в колата багажа на Стормълонг и също го качиха.

Руснаците поеха тялото на Дмитри Томов, за да го отнесат у дома.

Без да оставя Бити, Джони се качи в кабината на огромния самолет за транспортиране на руда.

Преди да затвори вратата погледна към множеството хора и каза бавно и отчетливо:

— Сега не е време за отмъщение. — След което мрачно добави: — Все още.

Хората кимнаха. Разбраха. По-късно ще бъде съвсем различно.

Мощният самолет се издигна и направи завой в посивялото от бурята небе.

Смали се и изчезна.

10

В Шотландия го очакваше много по-сериозна криза, толкова сериозна, че имаше опасност да провали всичките му по-нататъшни планове.

Дежурните пилотите на земята насочиха самолета за кацане. Есенни мъгли се стелеха на талази. Шотландците бяха започнали да поправят Касъл Рок в Единбург. Разчистваха и се опитваха да възстановят древните постройки, които преди две хиляди години бяха седалище на шотландския национализъм. Бяха кръстили замъка с оригиналното му гелско име „Дюндин“ — крепостта на хълма. Джони се приземи в един парк под Рок, точно пред руините на някогашната Национална галерия на Шотландия.