Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 136

Л. Рон Хабърд

Кер бе седнал на леглото и то бе потънало под тежеста на седемстотинте му фунта, а сега като се разтресе от смях, едва не се срути на земята.

— Не е ли страхотно, Джони? Получовек, схващаш ли? Казвам им, че майка ми е психлоска и изнасилила един швед!

Въпреки сериозното положение Джони не се стърпя и се засмя. Навлече дрехите на Стормълонг. Кер спря да се смее. Изглеждаше замислен.

— Знаеш ли, Джони — и той така въздъхна, че клапанът на дихателната маска трепна и подскочи, — мисля, че за пръв път в живота си имам приятели.

Джони отхапа няколко залъка от закуската и преглътна с вода.

— Най-напред ще идеш при коменданта на Академията и ще му кажеш веднага да ти причисли Стормълонг и Дарф, защото ти трябват за новата специална задача. Сигурен съм, че отгоре са ти дали власт.

— О, имам си власт — каза Кер. — Косматите ми уши чак преливат от власт. И отгоре постоянно ми висят над главата да довършвам по-скоро циркулатора за дихателен газ. Но им казах, че ми трябва помощ и части от мината в Корнуол.

— Добре — каза Джони. — Кажи им, че след два дни Данълдин ще дойде да замести Стормълонг в Академията. Кажи, че си го уредил, за да не се разстрои учебния процес. После вземи един закрит земеход и застани с него пред тази сграда, качи Дарф, след това се върни тук и чукни на вратата.

— Разбрах, разбрах, разбрах — каза Кер и се затресе навън от стаята.

Джони провери лъчевия си пистолет и го сложи под якето. След час-два щеше да знае със сигурност дали Кер играе честно. До тогава…?

7

Стигнаха до земехода без инциденти, като се изключат няколко подкачвания от кадети от рода на: „Да не си се блъснал, а Сторми?“, или „Забърса ли някоя, Стормълонг? Или беше при девойчето в Инвърнес? Или при татко, я?“

В колата имаше голям пакет и им бе тясно дори в огромните психлоски седалки. Кер подкара колата през равнината с лекота, натрупана с години и с десетки хиляди часове пред пулта за управление. Джони бе забравил колко добре кара Кер. Със земеходите и машините се справяше по-добре от Търл.

— Казах им, че вие двамата сте отишли да донесете оборудването от Корнуол. Видяха ме дори как го разтоварвам от самолета ви.

Няма нищо по-хубаво от това да имаш край себе си опитен престъпник, сподели на глас Джони. Това погъделичка гордостта на Кер и той наду до сто и петдесет. В това неравно поле? Ангъс бе затворил очи да не гледа как се разминават с храсти и камъни.