Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 137

— Взех две маски и бутилки — продължи Кер. — Ще кажем, че от тръбите изтича дихателен газ, недостатъчно за мен, но много за вас. Сложете си ги.

Не ги сложиха веднага, а чак като наближиха лагера. Чинкоските дихателни маски, преправени за хората, създаваха неудобства по всяко време.

На Джони не му пречеше скоростта. Отпусна се и се полюбува на красивия ден. През този сезон равнините бяха леко кафяви, а снегът по някои върхове се стапяше. Но това си бе неговата страна. Омръзнали му бяха влагата, горещината и дъжда. Хубаво бе да си бъдеш у дома.

Внезапното намаляне на скоростта го изтръгна от тези мисли. Бяха се приближили до платото близо до клетката. Кер не се притесняваше къде ходи, когато беше с кола. Наведе се през прозореца и викна към клетката:

— Пристигна. Не знам дали ще свърши работа, но ще видим!

Търл! Седеше в клетката, вкопчил се с лапи в решетките. Значи бяха изключили тока.

— Действай по-бързо! — изрева Търл. — Омръзна ми да се пека на слънце. Още колко дни ще се бавиш, тъпанар такъв?

— Два, три, може и повече — викна Кер.

Рязко даде на задна, при което се завъртяха във въздуха на около седем фута височина и се впуснаха към другата част на лагера, за да влязат в гаража.

Кер се стрелна вътре, намери някакъв изоставен сектор и спряха.

— А сега отиваме в офиса му — каза той.

— Не още — спря го Джони, пъхнал ръка под якето си. — Помниш ли онази стара ниша, където преди държаха Търл затворен?

— Да — колебливо каза Кер.

— Там все още влиза дихателен газ, нали?

— Предполагам — каза Кер.

— Ще минем край електронния склад и ще вземем апарат за анализ на минерали, а после ще идем в нишата.

Кер стана малко неспокоен:

— Мислех, че отиваме в офиса му.

— Така е — каза Джони, — но първо имаме малко работа. Не се притеснявай. И през ум не ми минава да ти сторя нещо лошо. Успокой се. Направи каквото ти казах.

Кер подпали колата и мина по лабиринт от различни площадки, докато пристигнаха на желаното от Джони място.

След битката бяха разчиствали, но все още имаше стотици самолети, хиляди превозни средства и миньорски машини, десетки работилници и стотици складове — наред с годните и ценни съоръжения тук бяха събрани и всякакви боклуци и бракувани неща в продължение на хиляда години. Джони ги погледна с преценяващо око: ако можеха да се поправят и стегнат, щяха да бъдат безценно богатство за планетата. Всеки минен комплекс имаше подобни огромни складове с материали. Можеха да съхранят и поддържат всичко това. Бяха незаменими, тъй като произвелите ги фабрики бяха на вселени далеч. Все пак, макар и многобройни, постепенно щяха да се износят и повредят. Още една причина в полза на присъединяването им към общността на звездните системи. Съмняваше се, че по-голямата част от всичко това е правено на Психло. Психлосите бяха експлоататори на чужди раси и територии. Дали пък не бяха взаимствали и езика си, и технологията си? Телепортирането изглежда бе ключът към силата и мощтта им. Е, сега той щеше да се занимае с този въпрос.

Спряха близо до старата ниша и Ангъс с усилие изнесе масивния апарат за анализ на метали. Джони се зае с циркулатура на дихателен газ. Провериха собствените си маски и затвориха вратата. Казаха на Кер да свали маската си.