Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 135

Кадетът остави чантата и инструментите на масата и понечи да си тръгне. Но Ангъс не знаеше къде живее Дарф. Макар той самият да бе основал базата и да я познаваше отлично, просто нямаше откъде да знае къде е стаята на Дарф. Джони бързо отдели половината храна и заедно с инструментите ги пъхна обратно в ръцете на кадета:

— Помогнете на Дарф да стигне в стаята си.

Кадетът щеше да запротестира.

— Удари си ръката в игра на кегли — каза Джони.

— Май и вие сте си наранили лицето, сър — каза кадетът. Малко бе вкиснат, задето му отнемаха от времето за сън, но тръгна заедно с Дарф.

Чудесно започва, помисли си Джони. Сър Робърт сигурно вече говореше за необходимостта от правилно планиране на нападенията. Нападението трябва да се ПЛАНИРА, обичаше да казва той. А когато бе много опасно, както в сегашния случай, той едва ли щеше да губи време и вероятно вече се бе заел с работа.

Кадетът и Ангъс не се върнаха и Джони предположи, че всичко е минало добре. Съблече се и се мушна в леглото на Стормълонг. Наложи си да заспи. Щеше да му е необходимо.

Само след няколко секунди, така поне му се стори, разтърсване по рамото го изтръгна от съня.

Джони рязко се изправи, а ръката му автоматично посегна под одялото към лъчевия пистолет. Маска. Дихателна маска. Ръката, която го разтърси, бе всъщност лапа.

— Предаде ли писмото ми? — с шепот попита Кер.

Навън бе съвсем светло. Късното утринно слънце нахлуваше през прозореца.

Кер отстъпи назад с учуден поглед. След това дребният психло отиде до вратата и провери дали е добре затворена, огледа се из стаята за някакви подслушвателни устройства или камери и се върна до леглото. Джони стъпи на земята.

Кер зяпна!

— Толкова ли личи? — каза Джони малко троснато и оправи косата от очите си.

— Не и за някой ненаблюдателен идиот — каза Кер. — Но аз съм се потил до теб на много шофьорски седалки и в много шахти, как да не те позная, Джони!

Пъхна лапа в ръката на Джони:

— Добре дошъл в дълбоката яма, Джони… искам да кажа, Стормълонг! Нека се лее рудата и тракат машините!

Джони не се сдържа и се засмя. Кер винаги бе такъв клоун. И по някакъв начин бе привързан към него.

Кер се приближи плътно до Джони. Шепнешком каза:

— Знаеш, че като нищо могат да те пречукат тук. Чува се туй-онуй през дупките на вратите на спалните — на най-горните, на висшите спални. Ами ако сега някой ни пусне резето, на мен и теб? Предпазливост трябва. Да си извършвал някакви криминални престъпления? Не? Ами ще си извършил, когато те спипат. Добре че си в ръцете на истински престъпник, като мен! Кой пристигна с теб? Кой е „Дарф“?

— Ангъс Мактавиш — каза Джони.

— Охо! Най-добрата новина за деня, като се изключи това, че ти си тук. Ангъс знае как да се оправя с болтове и гайки. Аз следя нещата. С какво ще се заемем най-напред?

— Най-напред — каза Джони — ще се облека и ще закуся нещо. Нямам намерение да се показвам в общата столова. Стормълонг е преподавал на повечето от кадетите.

— Така е, аз пък уча механиците. Знаеш ли, Джони, страхотна работа върша. — Докато Джони се обличаше, Кер не млъкна ни за миг. — Тази Академия е страхотен купон, Джони. Тия кадети… разправям им разни историйки за теб, за това какви чудеса си вършил, докато те учех. Е, повечето е лъжа, но така повече се стараят, освен това много им харесва. Знаят, че ги лъжа. Никой не може да изрине трийсет и девет тона руда за един час. Но разбираш, нали. Познаваш ме. Харесва ми тази работа. Знаеш ли, за първи път се радвам, че съм джудже. Не съм много по-висок от тях и знаеш ли в какво ги накарах да повярват — това ще те убие преди някой друг да успее, — че съм ПОЛУЧОВЕК!