Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 134

Стормълонг и помощник-пилота бяха там.

— Ще останете тук, и двамата — каза Джони. — Ти ще бъдеш Джони — посочи той Стормълонг. — Всеки ден ще ходиш до езерото и ще хвърляш камъни. А ти — посочи той помощник-пилота, който се казваше Дарф — ще бъдеш Ангъс.

— Не мога правим всички неща, които той може — оплака се пилотът.

— Ще се справиш — каза Джони.

Отвън дотича един руснак и каза, че небето е чисто, наоколо няма никакви самолети. Не се виждат нито с просто око, нито на екраните. Отскорошният му английски бе с шотландски акцент.

Джони и Ангъс се качиха в самолета. Сър Робърт и Данълдин им подадоха храната и водата. И двамата стояха, загледани в Джони. Опитваха се да измислят какво да кажат, но не се получи.

Бити седеше зад тях. Срамежливо махна с ръка.

Джони затвори вратата на самолета. Ангъс вдигна палец за късмет. Джони даде знак на екипа да ги изкарат от хангара и с юмруци натисна стартера. Обърна се назад. Никой не му махаше. Пръстите на Джони се вкопчиха в пулта за управление.

Стормълонг гледаше от вратата, останал без дъх. Знаеше, че Джони е ненадминат пилот, но досега никога не бе виждал боен самолет да се издига така шеметно и рязко и толкова бързо да достига свръхзвукова скорост. Долният регистър на нарушената звукова бариера отекна в Африканските върхове и се върна при тях. Или може би това бе ревът на бурята, която погълна бързащия самолет?

Тътен от гръм и светкавица.

Групата в хангара продължаваше да стои с погледи, приковани към мястото, откъдето самолетът се изгуби в кипящото от облаци небе. Техният Джони бързаше към Америка. Това не им се нравеше. На никой от тях.

6

Приземиха се в старата Академия по тъмно. Придържаха се към Северния полюс, изпреварвайки слънцето и пристигнаха преди зазоряване.

Имаше съвсем малко светлини. Никой не се бе постарал да освети площадката за кацане, защото не я използваха като работна площадка. Наложи се да разчитат на светлините на самолета и на екраните.

Дежурният кадет здраво бе заспал и трябваше да го събудят, за да ги запише в дневника. „Стормълонг Стам Ставинджър, пилот и Дарф Макналти, помощнник пилот, завърнали се от Европа, учебен боен самолет 86290567918. Никакви произшествия, никакви забележки.“ Дежурният кадет ги регистрира. Не поиска да се разпишат.

Джони не знаеше къде са стаите на Стормълонг и Дарф. Не се сети да ги попита. Вероятно Стормълонг бе настанен в помещенията на старшия преподавателски състав. А Дарф? Бързо разсъждаваше. „Дарф“ продължаваше да държи щедро напълнената и тежка торба с храна и един комплект инструменти. В крайна сметка, Стормълонг бе тукашният ас.

Изведнъж Джони грабна торбата и комплекта с изнструменти и ги тикна в ръцете на дежурния кадет:

— Моля ви, отнесете ги в стаята ми.

Кадетът учудено го погледна. Тук всички си носеха сами нещата, дори Стормълонг.

— Дни наред сме пътували без да спим — каза Джони и се престори, че полита.

Кадетът повдигна рамене и тръгна. Джони го изчака да мине отпред и го последва.

Стигнаха до една отделна спалня и влязоха. Наистина бе стаята на Стормълонг. На стената бе закачена тъкана норвежка картина. Стормълонг явно се бе настанил доста удобно.