Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 132

Знаеш кой

Добавка: Раздери това писмо, за да не ми струва тримесечна заплата… или главата ми. Без хаха.

Джони прочете още веднъж писмото и после, според изискването, го разкъса на парчета.

— Кога ти бе дадено? — попита той Стормълонг.

— Вчера сутринта. Наложи се доста да те търся.

Джони погледна към езерото. Бурята вече вилнееше и се носеше като черна стихия. Всеки момент щеше да ги връхлети.

Джони бутна Стормалонг към триколесника и го запали. Без дума повече полетяха през прерията към минния комплекс.

Отекна гръм и ги ожилиха първите дъждовни стрели.

Джони съзнаваше, че ВЕДНАГА трябва да замине за Америка. Незабавно!

5

— Това е капан! — каза Робърт Лисицата.

Джони се бе върнал и бързо им разказа какво пишеше Кер. Даде заповед незабавно да се зареди с гориво самолета на Стормълонг, да се провери дали всичко е изрядно и да се почисти. След един час заминаваха. Помощник пилота, който пристигна със Стормълонг бе застанал редом с Ангъс и Джони ги сравни.

— Можеш ли да се довериш на Кер? — попита Робърт Лисицата.

Джони не отговори. Със задоволство откри, че Ангъс може да бъде объркан с помощник пилота, ако си потъмни брадата, натрие лицето си с малко кестен и се преоблече.

— Отговори ми! Комай не си с всичкия си! — Робърт бе толкова развълнуван, че крачеше напред-назад в подземната стая, която Джони използваше. Дори заговори на местния си шотландски диалект.

— Трябва да ида. Веднага — остро каза Джони.

— Не! — отсече Данълдин.

— Не! — отекна Робърт Лисицата.

Координаторът бързо преведе за какво става дума и полковник Иван гръмогласно викна: — Нет!

Ангъс си сменяше дрехите с помощник-пилота.

— Ако не искаш, може да не идваш, Ангъс — каза Джони. — Доста бързо се реши, помисли си.

— Ще дойда — каза Ангъс. — Ще си кажа молитвата и ще си напиша завещанието, но ще дойда, Джони.

Джони дръпна Стормълонг пред едно огромно психлоско огледало и застана до него. В последно време тропическото слънце бе хванало Джони. Тенът им вече не се различаваше толкова. Брадата на Стормълонг бе малко по-тъмна, но боята от кестени щеше да свърши работа. Новият белег на лицето на Джони бе зараснал, но нищо не можеше да го заличи. Джони се надяваше хората да си помислят, че Стормалонг се е ударил някъде. Чакай, можеше да го превърже. Аха, квадратната брада, там беше разликата. Посегна към чантичката с инструменти, която Ангъс винаги носеше със себе си, извади една остра ножица и си подряза брадата точно като Стормалонг. Смениха си дрехите. Сега малко боя по брадата… добре. Погледна се в огледалото. А, да. Превръзката. Сега вече бе добре. Спокойно можеше да мине за Стормълонг. Големите старомодни очила, бялото шалче и коженото пилотско яке. Така, чудесно. Ако не се вгледат в него от прекалено близо или не забележат разликата в акцента… Накара Стормалонг да говори, след това повтаряше. Стормълонг говореше доста чисто. Завършил бе Шотландския университет. Малко омекотяваше съгласните. Опита се да го имитира. Получаваше се.