Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 128

За роден ловец като него невъзможността да мята ласо го бе накарала да се чувства безпомощен. А сега хвърляше камъни.

Запрати долу поредния камък. Той очерта дъга във въздуха, полетя надолу и цопна във водата. Образува се малко бяло гейзерче и след миг пръските се посипаха пак долу.

Доста добре! Особено след като той го казва.

Бурята се извиси още по-високо, сиво-черна, грозновата на вид. Погледна към лагера и видя, че земехода почти е пристигнал. Спря.

В първия момент Джони не позна шофьора и се приближи към него въпросително. Позна го, третият му „двойник“, когото понякога използваха да го замества. Наричаха го Стормълонг. Истинското му име бе Стам Ставинджър, член на норвежката група, която имигрирала от Норвегия в Шотландия много отдавна. Бяха запазили имената и родовете си, но не и традициите. Изглеждаха и действаха като шотландци.

На ръст бе като Джони, имаше същата структура и същите очи, но косата му бе малко по тъмна и кожата му — доста по-мургава. От дните, когато копаха златна руда, престана да се грижи външният му вид да прилича на този на Джони и бе отрязал брадата си така, че долу бе квадратна.

Стормълонг бе останал в Академията. Бе доста опитен пилот и му доставяше удоволствие да обучава кадетите. Бе намерил някакъв стар пилотски костюм, бяло шалче и огромни кръгли очила, правени неизвестно кога. В този си вид изглеждаше доста странно.

Тупнаха се по гърба и се засмяха, доволни от срещата.

— Казаха ми, че ще те намеря тук да хвърляш камъни на жабите — каза Стормълонг. — Как е ръката ти?

— Да беше видял как само хвърлих последния — каза Джони. — Е, може би нямаше да повали слон, но нещо такова.

Поведе го към един голям плосък камък и седнаха. Бурята ставаше все по-силна, но лесно щяха да се върнат.

Стормълонг не беше особено разговорлив, но сега бе пълен с новини. Доста трябваше да се потруди, за да разбере къде да намери Джони. В Америка никой не знаеше къде е, затова отишъл в Шотландия, за да открие някаква следа.

Криси му пращаше поздрави. Пати вече била под грижите на Бити. Вождът на клана Фергус му пращаше уваженията си. Забележи, не поздрави, а ужавения. Леля му Елън също го поздравяваше. Беше се омъжила за свещеника и живееха в Шотландия.

Разбра къде е Джони от двамата Координатори, които също се бяха върнали в Шотландия, същите, които трябвало да доведат някакво племе… бриганти? Аха, бриганти. А, тази паплач в момента бе в Денвър. Ужасни хора. Бе видял няколко. Както и да е, тялото на Алисън било откарано в Шотландия, за да бъде погребано и шотландците били бесни заради убийството му.

Но не затова бе дошъл тук. По време на полета се бе случило нещо невероятно.

— Нали помниш — каза Стормълонг — как каза, че тук на Земята пак може да има нашествие? Е, изглежда напълно вероятно.

Летял към Шотландия през Големия Северен Кръг с обикновен боен самолет и си прекарвал много добре. Точно като наближил най-северните части на Шотландия, на екраните му се появил най-големият, най-огромният въздушен кораб, какъвто никога през живота се не бил виждал. В първия момент помислил, че ще налети право върху него и всеки момент ще се сблъскат. Ясно го виждал и на екраните, и през прозореца. И прас! Ударил се в него, но той изчезнал.