Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 126

Тайните преговори продължиха.

— За да ти направя такава отстъпка, трябва да извършиш следното: първо, да възстановиш стария ми офис; второ, да издействаш разрешение да се преместя в него, за да мога спокойно да направя необходимите изчисления и да построя нов пулт за управление на зоната за телепортиране; трето, да ме снабдяваш с всички необходими материали и съоръжения; и четвърто, да ми осигуриш надеждна охрана, когато работя на самата площадка.

Браун Лимпър се колебаеше.

— Нали трябва да занеса двата билиона в управлението на компанията на Психло — каза Търл. — Не съм крадец.

Браун Лимпър остана доволен.

— Освен това ще трябва да им представя документа за продажбата на планетата и на тукашния клон на компанията, за да бъде всичко съвсем легално — каза Търл. — Не бих искал да разполагаш с незаверен документ. Искам да съм честен спрямо теб. (И тази дума бе проверявал в речника наскоро.)

Да, помисли си Браун Лимпър, напълно ясно е, че е готов да направи и непосилното, за да бъде всичко законно и почтено. Но все още таеше известни колебания.

— И ако имаш легален документ, че притежаваш цялата планета, заедно с всички съоръжения, самолети и други транспортни средства, Тайлър няма да може да си лети, където поиска.

Браун Лимпър се поизправи. Започна да става малко нетърпелив.

— Освен това — продължи Търл — можеш по разни канали да разгласиш, че имаш намерение да телепортираш пратка на Психло. И В МОМЕНТА, В КОЙТО ТОЙ НАУЧИ, ЩЕ ДОЛЕТИ ПРАВО ТУК И ЕТО ГО В РЪЦЕТЕ ТИ!

Ето това беше!

Браун Лимпър едва не се пресегна през решетките да си стисне ръцете с Търл, но Ларс му напомни, че тече ток. Стана и едва се сдържа да не заскача от радост.

— Сделката ще стане! — каза той, но прекалено високо. — Сделката ще стане — повтори с шепот. — Приемам всичките ти условия. Ще направим точно каквото поискаш!

Втурна се към земехода, но обърка посоката. Ларс бе принуден да го настигне и да го качи. В очите на Браун Лимпър гореше див огън.

— Сега ще възтържествува справедливостта — повтаряше той през целия обратен път до Денвър.

В клетката Търл още не можеше да повярва на късмета си. Бореше се да не се изхили на глас.

Беше успял! И щеше да стане — беше! — един от най-богатите живи психлоси!

Власт! Успех! Но трябваше да бъде сигурен, че тази прокълната планета ще избухне в пламъци. Още щом я напусне.

3

Джони буташе камъни от скалата долу в езерото. То изглеждаше безбрежно — по-скоро можеше да се нарече вътрешно море — и изчезваше някъде в мъгливия хоризонт. Завихряше се буря — доста често явление в необятния воден простор.

Скалата, на която стоеше в момента, се издигаше почти отвесно на почти двеста фута над езерото. От ерозията или от вулкани, изригнали от някой от скритите в облаци върхове на североизток, върхът на скалата бе покрит с камъни, големи колкото човешки юмрук. Бяха направени само за хвърляне.