Читать «По непознати пътеки» онлайн - страница 101

— Чисто търговско, сър, можете да ми вярвате!

— Действително ви вярвам, но сделките могат да бъдат от най-различен характер. До кого беше адресирано посланието?

— До… до един холандец.

— Не лъжете, иначе ще си влошите положението!

— Казвам ви истината!

— Истината е, напротив, че сте изпратен до лейтенант Мак Клинтък!

Той замълча смутено и изненадано.

— Е-е, отговаряйте!

— Кой ви го каза?

— Вашето неблагоразумие. За сигурното предаване на едно важно известие се изисква съвсем различен човек от вас! И тъй, още веднъж: Как се събрахте със Сикукуни?

— Срещнах го случайно, това е истината, както е вярно, че съм англичанин!

— В такъв случай вашата мисия трябва да е за него приятелска, но за холандците — опасна! Не бихте ли съобщил нещо по-подробно?

— Не бива, сър, защото иначе ще си изгубя службата!

— Добре, тогава няма да ви притискам повече, сър. Само гледайте да не си изгубите и носорожката каска, както изгубихте далекогледа и интересната сбирка от писма, в противен случай лесно може да се намери някой, който да прочете редовете през един.

Той пребледня.

— Какво искате да кажете с това, сър?

— Казвам само каквото вече казах: Ако се опънете и най-малко да се подчините на заповедите ми, ще опитате моя куршум или копието на слугата ми! Сега ще яхнете този красив брабантски жребец. Обущата можете отново да си сложите!

Той видя, че не се шегувам, и възседна коня.

— Well, сър, тогава навярно имате предвид, че трябва да яздя с вас?

— Естествено!

— Ами нали одеялото и оръжията ми са още при кафрите!

— Сега вие не се нуждаете нито от одеяло, нито от оръжия. За измръзване понастоящем е твърде топло, а нападне ли ви някой цербер, то нали днес седите по-високо и по на сигурно от вчера. Впрочем аз може би още утре ще ви помогна да си намерите вещите! Тъй, позволете сега да се позанимая с нозете ви!

Измъкнах един ремък от джоба и свързах безконечните му крака под корема на коня.

— Сега няма да паднете от крантата, ако довтаса някой глиган! Качвай се отзад, Квимбо!

Кафърът ме погледна с въпросително ухилване.

— Какво трябва Квимбо? Англия седи върху кон, а Квимбо трябва сядат върху Англия?

— Не, няма да сядаш върху Англия, а зад Англия, и същевременно ще държиш Англия колкото се може по-здраво!

— Ох, минхер, ох, ох, това са красив и добър за Квимбо, защот’ ако Квимбо държат Англия, то Квимбо няма падат от кон и бъдат накълцан от минхер Ойс!

Той изпълзя върху гърба на брабантеца и приклещи дългото тяло на добрия сър Гилбърт Грей.

— Така! Сега ще яздиш по шистата все право на запад. Аз идвам веднага!

Той последва указанието, ала напредваше с мъка. Аз останах да залича следите ни, после възседнах на свой ред коня и побързах след двамата. По твърдия камънак за някаква диря не можеше и дума да става, а когато оставихме един горски издатък между нас и кафрите, без да се е мярнал някой от тях, бях сигурен, че те няма и представа да добият за нашето присъствие.

Брабантецът беше достатъчно силен да носи двойния товар, а когато го хванах за юздите и го обърнах на север, пое в галоп напред, та чак искри секваше. Англичанинът не беше лош ездач, а Квимбо се държеше така здраво за него, че можех да поддържам една доста висока скорост. За минаване на времето спомагаха също забавните забележки, в които се впускаше Квимбо относно двойната езда, и непрекъснатите разпитвания на сър Гилбърт Грей за съдбата, към която го водех. Моята информация естествено беше незадоволителна, тъй като аз не се числях към неговите съдии.