Читать «По непознати пътеки» онлайн - страница 100

— Good morning ^[96], сър Гилбърт Грей! Вие май трябва да сте спал лошо, та още отсега се грижите пак за почивката!

Нещо се противеше в мен да го нападна като някой дивак и ако си бях мислил, че изненадата ще направи за мен всяка опасност невъзможна, то не бях сбъркал в сметките си, защото добрият човечец раззина от изумление Широко уста, направи физиономия, сякаш виждаше призрак, не издаде нито звук и дори забрави да стане.

— Няма ли малко да се поизправите, сър? Или из тези краища вече сте забравил как се говори с един джентълмен?

Едва сега той се надигна полека като в сън и каза:

— Heigh-ho ^[97], вие ли сте?

— Да, аз съм, както съвсем правилно забелязахте! Ще бъдете ли така добър да си изуете обущата, а?

— Защо? — попита крайно учуден.

— Защото аз го желая, сър! Сега нямам време да ви обяснявам причините си, но по-късно сигурно ще ги чуете. И тъй, моля!

— Недоумявам какво…

— Не е нужно и да доумявате, сър. Вижте този нож! Той ще заседне за време по-малко от минута между ребрата ви, ако веднага не сторите каквото ви заповядвам!

Дадох знак и Квимбо пристъпи от другата му страна. До момента той бе стоял скрит и сега вдигна копието си.

— Минхер, трябва Квимбо забодат копие тук в Англия кат’ вчера в шопар?

Това на добрия сър Гилбърт Грей се стори комай твърде опасно. Той обясни изплашен:

— Не ви разбирам, сър, ала въпреки всичко ще ви окажа странната услуга!

— Цяло щастие за вас. Вие веднъж ми се измъкнахте, втори път това обаче няма да се случи! Впрочем умолявам ви да говорите колкото е възможно по-тихо и сега да ни последвате!

Карах го да си свали обущата естествено само за да бъдат по-малко забележими огромните му стъпки. Той ги взе под мишница и ме последва. При стигането до конете ни, можех вече малко по-ясно да процедирам с него.

— Вчера вие поискахте да ме държите настрана от запознанство с прелестната ви свита. Това не ви се удаде и сега ще си теглите последиците. Вие нахлухте тук с враговете на страната, помогнахте на Сикукуни да нападне една ферма и поради това ще трябва да отпишете живота си, ако не се държите така, че да мога да ви препоръчам на снизходителността на моите приятели. Как се събрахте с върховния вожд на кафрите?

— Работа е много проста, сър — отговори той обезкуражено. — Аз имах да предам едно послание отвъд планините и по път се срещнах с него.

— Какво беше посланието?