Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 61

На Мари й липсваше търпение да разкрива основни истини на някой, който скоро щеше да умре. Усмихна се, каза „лека нощ“ и се оттегли.

Едуард не се бе помръднал в очакване тя да му посвири още. Вероника трябваше да го възнагради за огромното удоволствие, което й бе доставил, независимо от това, че само бе стоял пред нея и бе наблюдавал безумната й постъпка без страх или отвращение. Седна на пианото и засвири.

На душата й бе леко, дори и страхът от смъртта вече не я измъчваше. Беше изживяла това, което винаги бе крила от самата себе си. Бе изпитала удоволствието да бъдеш девственица и проститутка, робиня и кралица — повече робиня, отколкото кралица.

И тази нощ като по чудо си спомни всички мелодии, които знаеше, и достави на Едуард почти толкова голямо удоволствие, каквото бе изпитала и тя самата.

Когато включи осветлението, д-р Игор се изненада, заварвайки момичето да седи в чакалнята пред кабинета му.

— Много е рано. Освен това днес съм твърде зает.

— Знам, че е рано — каза тя. — Работният ви ден още не е започнал. Трябва да говоря с вас, само за малко… Нуждая се от помощ.

Имаше сенки под очите и лош тен — типични симптоми за това, че не е спала цяла нощ.

Д-р Игор реши да я приеме. Покани я да седне, светна в кабинета си и вдигна завесите. Щеше да съмне след по-малко от час и тогава можеше да направи икономия на тока; акционерите държаха сметка и за най-дребните разходи.

Погледна набързо бележника си: на Зедка й бяха направили последния инсулинов шок и тя бе реагирала добре, тоест бе успяла да оцелее след тази нечовешка терапия. Добре че специално за този случай д-р Игор бе поискал от Управителния съвет на болницата да подпише декларация, че поема отговорността за резултата от лечението.

Разгледа рапортите. Двама-трима пациенти са се държали агресивно през нощта според рапорта на санитарите — измежду тях и Едуард, който се прибрал в стаята си в четири сутринта и отказал приспивателните.

Налагаше се д-р Игор да вземе мерки; колкото и либерален да беше режимът във „Вилет“ трябваше да се поддържа впечатлението, че е консервативна институция със строги порядки.

— Искам да ви помоля за нещо много важно — каза момичето.

Но д-р Игор не й обърна внимание. Взе слушалката и започна да прослушва дробовете и сърцето й. Провери рефлексите й и огледа очните й дъна с помощта на джобно фенерче. Видя, че вече почти няма признаци на отравяне с витриол — или горчилка, както всички останали предпочитаха да я наричат.

После се обади по телефона и поръча на сестрата да донесе някакво лекарство със сложно име.

— Като че ли си пропуснала инжекцията — каза той.

— Но се чувствам по-добре.

— Вижда се по лицето ти: сенки под очите, умора, забавени рефлекси. Ако искаш да се възползваш от малкото време, което ти остава, прави, ако обичаш, това, което съм наредил.

— Точно затова съм тук. Искам да се възползвам от малкото време, но по свой начин. Колко ми остава?

Д-р Игор я погледна над очилата си.

— Можете да ми отговорите — настоя тя. — Вече не изпитвам нито страх, нито безразличие, нищо. Имам желание да живея, но знам, че това не е достатъчно, и съм се примирила със съдбата си.