Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 59

Вероника се смути, но веднага си даде сметка, че няма какво да губи. Беше мъртва, какъв смисъл имаше да подхранва страховете и предразсъдъците, които открай време поставяха ограничения в живота й? Свали си блузата, панталона, сутиена, бикините и застана гола пред него.

Едуард се засмя. Тя не разбра защо, само забеляза, че той се бе засмял. Внимателно взе ръката му е я постави върху клитора си; ръката му остана там, неподвижна. Вероника се отказа и я отдръпна оттам.

Имаше нещо, което я възбуждаше много повече от желанието за физически контакт с този мъж: фактът, че може да прави каквото поиска, че не съществуват ограничения — сигурно всички спяха, с изключение на жената отвън, която можеше да влезе всеки момент.

Кръвта й започна да кипи и студът, който бе почувствала, след като се съблече, постепенно изчезна. Двамата стояха прави, един срещу друг, тя бе гола, а той — съвсем облечен. Вероника спусна ръката си към клитора и започна да мастурбира. Правила го бе и преди, сама или с някой партньор, но никога в подобна ситуация, където мъжът не проявяваше ни най-малък интерес към това, което ставаше.

И точно това бе много възбуждащо. Права, с разтворени крака, Вероника докосваше клитора, гърдите, косите си, отдавайки се на желанието така, както никога досега, и то не толкова за да накара този младеж да излезе от далечния си свят, а защото никога преди не го бе правила.

Започна да говори, казваше недопустими неща, които биха се сторили на родителите, на приятелите, на прадедите й най-мръсните на света. Дойде първият оргазъм и тя прехапа устните си, за да не изкрещи от удоволствие.

Едуард я гледаше. Блясъкът в очите му бе по-различен, като че ли нещо все пак достигаше до него, дори и това да беше само енергията, топлината, потта и миризмата, които тялото й излъчваше. Вероника все още не бе задоволена. Коленичи и пак започна да мастурбира. Искаше да умре от наслада, от удоволствие, мислеше и правеше всичко онова, което винаги й е било забранявано: помоли мъжа пред нея да я погали, да я обладае, да прави с нея каквото пожелае. Прииска й се Зедка да е тук, защото една жена знае по-добре от който и да е мъж как да гали тялото на друга, тъй като познава всичките му тайни.

Коленичила пред този мъж, който стоеше прав, тя се чувстваше обладана и милвана и си послужи с неприлични думи, за да му каже какво би искала той да й направи. Дойде нов оргазъм, по-силен от всеки друг път, сякаш всичко наоколо щеше да избухне. Сети се за сърдечния пристъп, който бе получила сутринта. Няма значение, ще умре от наслада, ще експлодира. Поблазни я мисълта да хване члена на Едуард, който се намираше пред лицето й, но не искаше да рискува и да развали този момент; бе на път да стигне далеч, много далеч, точно както бе казала Мари.

Представяше си, че е кралица и робиня, властна и покорна. Във въображението си правеше любов с бели, негри, жълти, хомосексуалисти, просяци. Принадлежеше на всички и всички можеха да правят с нея каквото поискат. Изпита още един, два, три последователни оргазма. Представяше си всичко онова, което никога по-рано не си бе представяла, и се отдаде на най-низките и най-чистите страсти. Не можеше да се сдържа повече и започна да крещи от удоволствие, от болката от многобройните оргазми, от многото мъже и жени, които бяха проникнали в нейното тяло през вратите на разума й.