Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 60

Легна на пода и остана да лежи там, обляна в пот, а в душата й цареше спокойствие. Бе крила от самата себе си най-съкровените си желания, без никога да знае защо, и не се нуждаеше от отговор. Стигаше й това, което бе направила: бе се отдала.

Постепенно Вселената се върна на мястото си и Вероника се изправи. Едуард бе стоял неподвижно през цялото време, но като че ли нещо в него се бе променило: в очите му имаше нежност, много близка до този свят.

„Толкова е хубаво, че виждам любов навсякъде! Дори в очите на един шизофреник!“

Започна да се облича и усети присъствието на трети човек в салона.

Мари беше тук. Вероника не знаеше кога бе влязла, какво бе чула или видяла, но въпреки това не изпитваше нито срам, нито страх. Само я изгледа така, както поглеждаме някой, който е дошъл твърде близко до нас.

— Направих каквото ме посъветва — каза й тя. — Отидох далеч.

Мари нищо не отговори: току-що си бе припомнила най-важните мигове от живота си и се чувстваше потисната. Сигурно бе дошъл моментът да се върне към външния свят, да се справя с проблемите, да убеди хората, че всички биха могли да станат членове на едно многолюдно Братство, без никога да са били в психиатрия. Като тази хлапачка например, която се намираше във „Вилет“ само защото бе посегнала на живота си. Тя никога не бе страдала от паника, депресия, мистични видения, психози, ограничения, измислени от човешкия разум… Може и да е била с много мъже, но не бе успяла да задоволи най-скритите си желания — и в резултат на това бе пропуснала поне половината от живота си.

Ех, да можеха всички хора да опознаят скритата си лудост и да заживеят в хармония с нея! По-лош ли ще стане светът? Не, хората ще бъдат по-справедливи и по-щастливи.

— Защо никога по-рано не съм го правила?

— Той иска да му изсвириш още една мелодия — каза Мари, поглеждайки към Едуард. — Мисля, че заслужава.

— Ще му изсвиря, но преди това ми отговори: защо никога по-рано не съм го правила? След като съм свободомислеща, защо винаги съм избягвала да си представям забранени ситуации?

— Забранени? Чуй ме: бях адвокат и познавам законите. Бях също така католичка и знам наизуст голяма част от Библията. Какво искаш да кажеш с това „забранено“?

Мари се приближи и й помогна да си облече пуловера.

— Погледни ме в очите и запомни какво ще ти кажа! Има само две неща, които са забранени: едното от човешкия закон, другото — от Божия. Никога не принуждавай някого да се люби, тъй като това се смята за изнасилване. И никога недей да имаш сексуална връзка с дете, защото това е най-тежкият грях. Свободна си да правиш всичко останало. Винаги съществува някой, който желае съвсем същото, което искаш и ти.