Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 57

През това време обаче новината за постъпването на Мари в санаториума обиколи малката Любляна. Съдружникът й, неин стар приятел, с когото бе делила безброй часове на радост и страх, дойде да я види във „Вилет“. Поздрави я за смелостта, която бе проявила, приемайки съвета му да потърси помощ. Ала веднага след това изложи причината, поради която бе дошъл:

— Може би наистина е време да се пенсионираш.

Мари разбра какво се крие зад тези думи: никой нямаше да иска да повери делото си на адвокатка, която е била лекувана в психиатрия.

— Ти каза, че работата е най-добрата терапия. Аз трябва да се върна, макар и за кратко.

Изчака реакцията му, но той нищо не каза. Мари продължи:

— Ти ме посъветва да се лекувам. Когато аз самата мислех за пенсиониране, исках да напусна по собствена воля, като човек, който се е реализирал. Не искам да зарежа работата си по този начин, като победена. Дай ми поне една възможност да възвърна самоуважението си и тогава ще се пенсионирам.

Адвокатът се изкашля.

— Посъветвах те да се лекуваш, а не да постъпиш в психиатрия.

— Но това беше въпрос на оцеляване! Не можех дори на улицата да изляза, с брака ми почти бе свършено.

Мари знаеше, че хвърля думите си на вятъра. Каквото и да кажеше, не би могла да го разубеди — в крайна сметка ставаше дума за престижа на кантората. Въпреки това тя направи още един опит.

— Тук съжителствам с два типа личности: едните нямат никакъв шанс да се върнат в обществото, а другите са съвсем излекувани, но предпочитат да се преструват на луди, за да избягат от отговорностите на живота. Аз имам нужда и искам отново да започна да харесвам се- бе си, трябва да се убедя, че съм в състояние да вземам решения. Не искам да ме подтикват към неща, които не съм избрала самата аз.

— Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една: онази, която ще ни унищожи — каза адвокатът.

Нямаше смисъл да разговарят повече: според него Мари бе допуснала фаталната грешка.

Два дни след това й съобщиха, че е дошъл да я посети друг адвокат — този път от друга кантора. Беше техен бивш колега и го смятаха за най-опасния им съперник. Мари се зарадва: сигурно бе разбрал, че тя е свободна и може да приеме нова работа, а това щеше да й даде шанс да възвърне мястото си в света.

Адвокатът влезе в залата за свиждания, седна срещу нея, усмихна се, попита я дали вече е по-добре и извади от чантата си разни документи.

— Става дума за вашия съпруг — каза той. -Това е молба за развод. Той, разбира се, ще поеме разходите по престоя ви в болницата за времето, през което сте тук.

Този път Мари не реагира. Подписа всичко, макар и като опитен юрист да знаеше, че би могла да протака делото до безкрайност. После отиде при д-р Игор и му каза, че симптомите на паниката са се появили отново.

Д-р Игор разбра, че тя лъже, но удължи престоя й за неопределено време.

Вероника реши да си ляга, но Едуард продължаваше да стои до пианото.