Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 21

Единственият изход бе да се дистанцира от всичко и от всички, да се опита на всяка цена да стане такава, каквато беше преди, да се подчини на лекарските нареждания и правилника на „Вилет“. Приспособи се към наложения от болничното заведение режим: събуждане рано сутрин, кафе, разходка в градината, обяд, престой във всекидневната, отново разходка в градината, вечеря, телевизия и — в леглото.

Преди да заспи, винаги се появяваше сестра с лекарства. На всички останали жени даваха хапчета, само на нея слагаха инжекция. Тя не протестираше, поиска само да узнае защо й дават толкова приспивателни, след като никога не бе имала проблеми със заспиването. Обясниха й, че инжекцията не съдържа приспивателно, а лекарство за сърцето й.

И тъй, след като се подчини на режима, дните й в болницата започнаха да стават еднакви. А когато са еднакви, минават по-бързо: още два-три дена, и вече нямаше да е необходимо да си мие зъбите и да си сресва косата. Вероника чувстваше все по-голяма сърдечна слабост: лесно се задъхваше, имаше болки в гърдите, изгуби апетит, а след всяко физическо усилие й се завиваше свят.

След инцидента с Братството на няколко пъти си помисли следното: „Ако имах избор, ако бях разбрала по-рано, че дните ми са еднакви, защото аз самата съм искала да бъдат такива, може би…“

Но отговорът бе винаги един и същ: „Няма може би, защото няма избор.“ И тя си възвръщаше вътрешния мир, защото всичко бе вече решено.

През това време завърза по-близко познанство със Зедка (не приятелство, защото приятелството изисква да опознаваш някого с години, а това не би могло да стане). Редяха пасианси — така времето минаваше по-бързо — и понякога се разхождаха заедно в градината, без да разговарят.

Тази сутрин, веднага след кафето, всички излязоха за „слънчевите бани“, както изискваше правилникът. Един от санитарите обаче каза на Зедка да се върне в манипулационната, защото този ден трябвало да й приложат „терапията“.

Вероника пиеше кафе с нея и присъства на разговора.

— Каква е тази терапия?

— Не е нищо ново, прилага се от шейсетте години, но лекарите смятат, че може да ускори оздравяването. Искаш ли да видиш?

— Но ти ми каза, че страдаш от депресия. Не е ли достатъчно да вземаш лекарството, за да си набавиш липсващата субстанция?

— Искаш ли да видиш? — настоя Зедка.

„Ще изляза от рутината — помисли си Вероника. — Ще открия нови неща точно сега, когато не трябва да научавам нищо, а само да имам търпение.“ Любопитството й обаче се оказа по-силно и тя кимна в знак на съгласие.

— Това да не е представление! — възпротиви се санитарят.

— Тя ще умре. Без изобщо да е живяла. Остави я да дойде с нас.

Вероника видя как връзват жената за леглото, а тя продължаваше да се усмихва.

— Кажи й какво ще се случи! — помоли Зедка санитаря. — Иначе ще се изплаши.

Той се обърна и показа на Вероника една инжекция. Изглеждаше много доволен от това, че се държат с него като с лекар, който обяснява на стажанти правилния начин на действие и подходящото лечение.