Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 23

Някои лекари все още го смятаха за бърз начин на лечение на депресията. Зедка бе потърсила и взела от библиотеката всичко писано върху инсулиновия шок, най-вече разкази на пациенти, които са го изпитали върху себе си. Историята бе винаги една и съща: от ужасни по-ужасни неща, които нямаха нищо общо с това, което тя изпитваше в момента.

Стигна до заключението — съвсем основателно, — че няма никаква връзка между инсулина и усещането за това как съзнанието излиза от тялото. Тъкмо обратното, тенденцията при този тип лечение бе да се намалят умствените способности на пациента.

Започна да се интересува дали съществува душа, изчете няколко книги за окултизъм, докато един ден попадна на обширен материал, който описваше точно това, което тя самата бе преживяла: наричаше се „астрално пътуване“ и се бе случвало на мнозина. Някои бяха решили да опишат какво са почувствали, а други дори бяха успели да открият техники за излизане на душата от тялото. Зедка бе усвоила тези техники отлично и ги прилагаше всяка нощ, за да отиде там, където пожелае.

Разказите за преживяното и видяното се различаваха, но съдържаха някои общи положения: странния, дразнещ шум, който предшества разделянето на тялото от душата, последван от шок, бърза загуба на съзнание и веднага след това спокойствието и радостта да плуваш във въздуха, свързан чрез сребриста нишка с тялото — нишка, която може да бъде спъвана до безкрайност въпреки носещото се поверие (в книгите, разбира се), че ако тази нишка се скъса, човек ще умре.

Нейният опит обаче й бе показал, че може да отиде толкова далеч, колкото пожелае — нишката никога не се късаше. Общо взето, от книгите имаше полза дотолкова, доколкото бе усвоила от тях как да се възползва все по-добре от астралното пътуване. Бе научила например, че когато поиска да промени местонахождението си, трябва да пожелае да се изстреля в пространството, представяйки си къде иска да отиде. За разлика от самолетите, които тръгват от дадено място, изминават определено разстояние и пристигат в другата точка, астралното пътуване се извършва в тайнствени тунели. Представяш си едно място, влизаш със страшна скорост в съответния тунел и желаното място се появява.

Освен това благодарение на книгите тя бе престанала да се страхува от съществата, населяващи пространството. Днес в манипупационната нямаше никой, но когато за пръв път бе излязла от тялото си, срещна много хора, които я гледаха и се смееха на учудената й физиономия.

Първата й реакция бе да си помисли, че са мъртъвци, призраци, които обитават това място. По-късно с помощта на книгите и на собствения си опит разбра, че освен безплътните духове, които се носят, има много хора, живи като нея самата, които бяха усвоили техниката за излизане от тялото, или пък изобщо не осъзнаваха какво става, защото спяха дълбоко някъде по света, докато духовете им се носят свободно.