Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 22

— В тази спринцовка има една доза инсулин — каза той, изговаряйки думите със сериозен и професионален тон. — Прилага се на диабетици, за да се понижи високото ниво на кръвната захар. Когато обаче дозата е много по-висока от обичайната, падането на нивото на захарта предизвиква кома.

Той чукна лекичко иглата, изкара въздуха и постави инжекцията във вената на десния крак на Зедка.

— Точно това ще се случи след малко. Тя ще изпадне в индуцирана кома. Не се плашете, ако очите й се изцъклят, и не се надявайте да ви познае, докато е под влияние на лекарството.

— Но това е ужасно, нечовешко! Хората се борят, за да излязат от кома, а не обратното!

— Хората се борят, за да живеят, а не за да се самоубиват — отвърна санитарят, но Вероника се престори, че не го е чула. — Когато организмът е в състояние на кома, си почива; функциите му драстично намаляват, съществуващото напрежение изчезва.

Докато говореше, той инжектира течността и очите на Зедка постепенно загубиха блясъка си.

— Бъди спокойна — обърна се Вероника към нея. — Ти си съвсем нормална, приказката, която ми разказа за царя…

— Не си губете времето! Тя вече не ви чува.

Легналата в леглото жена, която преди няколко минути изглеждаше съвсем разумна и жизнена, сега бе втренчила поглед в някаква точка, а от устата й излизаше пяна.

— Но какво направихте? — изкрещя Вероника на санитаря.

— Изпълнявам задълженията си.

Вероника започна да вика Зедка по име, да крещи, да заплашва с полицията, с вестниците, с човешките права…

— Успокойте се! Дори и в санаториум като този има правила, които трябва да се спазват!

Тя видя, че мъжът говори сериозно, и се изплаши. Но тъй като вече нямаше какво да губи, продължи да крещи.

Оттам, където се намираше, Зедка виждаше цялата манипулационна — всички легла бяха празни с изключение на едно, в което лежеше вързаното й тяло, а някакво момиче изплашено го гледаше. Момичето не знаеше, че биологичните функции на жената в леглото продължаваха да действат отлично, ала душата й бе във въздуха, почти докосваше тавана и изпитваше дълбоко спокойствие.

В момента Зедка извършваше астрално пътуване — нещо, което бе изненада за нея по време на първия инсулинов шок. Не бе споделяла с никого; беше тук само за да се излекува от депресията си и възнамеряваше да напусне това място завинаги, щом състоянието й го позволеше. Ако започнеше да разказва, че е излязла от тялото си, щяха да си помислят, че е по-луда, отколкото при постъпването си във „Вилет“. Но след като се бе върнала в тялото си, беше започнала да чете по тези две теми: инсулиновия шок и странното усещане, че плува в пространството.

За самото лечение не бе писано много: било приложено за пръв път около 1930 г., но после било забранено в психиатричните клиники заради вероятността да причини непоправими увреждания у пациента. Веднъж, в състояние на шок, бе посетила под формата на астрално тяло кабинета на д-р Игор точно в момента, когато той спореше на тази тема със собствениците на клиниката: „Но това е престъпление!“, казваше той. „По-евтино е обаче и има по-бърз ефект! — бе отвърнал един от акционерите. — А и кой ли се интересува от правата на лудите? Няма кой да протестира!“