Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 8

— Обзалагам се, че кралят ще има какво да каже по въпроса за хазяите — натърти Брат Мазача.

— И би обявил хората с фукливи коли извън закона — добави Брат Наблюдателна Кула. — Най-вероятно купени и с откраднати пари, струва ми се.

— Аз мисля — каза Върховният Старши Учител, за да понасочи малко нещата, — че един мъдър крал всъщност би обявил фукливите коли извън закона само за незаслужаващите ги.

В разговора настъпи замислена пауза, докато насъбралото се Братство мислено разделяше вселената на заслужаващи и незаслужаващи, и поставяше себе си в подходящата група.

— Много справедливо — бавно произнесе Брат Наблюдателна Кула. — Но Брат Мазача беше наистина прав. Не вярвам някой потомък да изиграе съдбовната си роля, само защото Брат Пазача си мисли, че жената в зарзаватчийницата непрекъснато го гледа странно. Без да се засягаш.

— И ме удря в скапания кантар — каза Брат Пазача. — Пък и тя…

— Да, да, да — прекъсна ги Върховният Старши Учител. — Наистина, здравомислещото население на Анкх-Морпорк е под ботуша на потисниците. Един крал, обаче, по принцип се проявява при доста по-драматични обстоятелства. Като война, например.

Нещата се развиваха добре. Сигурно при цялата им егоцентрична глупост все някой от тях все щеше да е достатъчно умен, че да го предложи?

— Съществуваше някакво старо пророчество или нещо подобно — каза Брат Мазача. — Дядо ми разказваше. — Очите му се изцъклиха от усилието по драматичния спомен. — Аха, кралят ще дойде и ще донесе Ред и Справедливост, и ще познава единствено Истината, и ще Закриля и ще Служи на Хората с Меча си. Няма защо всички да ме гледате така, не съм си го измислил аз.

— О, това всички го знаем. И то би било адски хубаво — каза Брат Наблюдателна Кула. — Но питам се как точно ще стане — появява се на кон в града с Реда и Истината и т.н. като Четиримата ездачи от Апокълипсисъ? „Здрасти на всички — изписка той, — аз съм кралят, а онова там е Истината, пои си коня.“ Не е много практично, нали така? Тц. Не можеш да им имаш вяра на старите легенди.

— Защо не? — попита Брат Даникин раздразнено.

— ’щото са легендарни. По това ще ги познаеш — отвърна Брат Наблюдателна Кула.

— Тази за спящите красавици е хубава — каза Брат Мазача. — Само крал може да ги събуди.

— Не ставай тъп — строго рече Брат Наблюдателна Кула. — Ние нямаме крал, така че не можем да имаме и принцеси. Съвсем логично е.

— Разбира се, в старите времена е било лесно — щастливо рече Брат Пазача.

— Защо?

— Той просто е трябвало да убие дракон.

Върховният Старши Учител плясна с ръце и отправи негласна молитва към който и бог да го слушаше. Оказа се прав за тези хора. Рано или късно блуждаещите им малки мозъци ги отвеждаха там, където ти се искаше да отидат.

— Каква интересна идея — изви трели той.

— Не може да стане — мрачно отсече Брат Наблюдателна Кула. — Днес вече няма големи дракони.

— Може и да се появят.

Върховният Старши Учител щракна с кокалчета.