Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 7

— Трябва да се ожени и за принцеса — добави Брат Пазача. — Като той е свинар.

Всички го погледнаха.

— Кой е казвал нещо за свинар? — попита Брат Наблюдателна Кула. — Никога не съм казвал, че е свинар. Какви са тия приказки за свине?

— Той има право, обаче — обади се Брат Мазача. — Обикновено той е или свинар, или дървар, или нещо подобно, нормалният потомък де. Във връзка с това, че трябва да е… как му се викаше. Когнито. Трябва привидно да е, така де, знаете, от нисък произход.

— Няма нищо лошо в ниския произход — каза един много малък Брат, който май се състоеше само от малък подвижен черен плащ с лош дъх. — При мен всички са с нисък произход. В моето семейство свинарството го имахме за изискана работа.

— Но твоето семейство няма кралска кръв, Брат Даникин — каза Брат Мазача.

— Може и да имаме — отвърна онзи намусено.

— Добре де — обади се Брат Наблюдателна Кула недоволно. — Хубаво. Но в решаващия момент, нали така, истинските крале отмятат наметалото, казват: „Хоп!“ и същинската им царственост грейва ослепително.

— И как точно? — попита Брат Пазача.

— …може и да имам кралска кръв — мърмореше си Брат Даникин. — Няма никакво право да казва, че съм нямал кралска кръв…

— Ами, просто става, ясно? Разбираш го, щом го видиш.

— Но преди това той трябва да спаси кралството — каза Брат Мазача.

— О, да — тежко отвърна Брат Наблюдателна Кула. — Това е най-важното, така де.

— И от какво?

— …имам също толкова право, колкото и всички останали, да имам кралска кръв…

— Патриция? — попита Брат Пазача.

Брат Наблюдателна Кула, като неочакван авторитет по кралските въпроси, поклати глава.

— Не знам точно дали Патрицият е заплаха — каза той. — Той не е същинският тиранин, като такъв. Не е чак толкова лош, колкото някои от другите, които сме имали. Искам да кажа, той не ни потиска в буквалния смисъл на думата.

— Аз съм потиснат непрекъснато — каза Брат Пазача. — Майстор Кричли, при който работя, та той ме потиска и сутрин, и на обед, и вечер, крещи ми и т.н. И жената в зарзаватчийницата, и тя непрекъснато ме потиска.

— Точно така — обади се Брат Мазача. — Моят хазяин ме потиска много нечестно. Тропа по вратата с все сила и непрекъснато разправя за наема, който уж му дължа, ама е пълна лъжа. А и съседите ми по стая, и те по цяла нощ ме потискат. Викам им, аз работя по цял ден, на човек все пак трябва да му се даде някакво време, за да се научи да свири на туба. Това е потискане, точно така. Ако аз не съм под крака на потисника, то не знам кой е.

— Ако разсъждаваме така… — бавно започна Брат Наблюдателна Кула, — струва ми се, че девер ми ме потиска непрекъснато с новия си кон и с двуколката, дето си ги е купил. А аз нямам. Искам да кажа, къде му е справедливостта на това? Обзалагам се, че един крал не би позволил подобна несправедливост да продължава, хорските жени да ги потискат защо нямат нова кола като нашия Родни и т.н.

Върховният Старши Учител слушаше това леко пообъркан. Не че не знаеше за съществуването на неща като лавините, но и през ум не беше му минало, когато пусна малката снежна топка от върха на планината, че това може да доведе до такива удивителни резултати. Изобщо нямаше нужда да ги подстрекава.