Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 6

— Но не винаги е било така — продължи Върховният Старши Учител. — Имало е златно време, когато онези, достойни за власт и уважение, са били справедливо възнаграждавани. Време, когато Анкх-Морпорк не просто е бил голям град, а величествен град. Време на рицарство. Време, когато… да, Брат Наблюдателна Кула?

Една тромава фигура в плащ свали ръка.

— За времето, когато сме имали крале ли говориш?

— Браво, Братко — каза Върховният Старши Учител, леко подразнен от тази необичайна проява на интелигентност. — И…

— Но всичко това е било променено преди стотици години — напомни Брат Наблюдателна Кула. — Нямаше ли някаква голяма битка или нещо такова? А оттогава имаме само господари като Патриция.

— Да, много добре.

— Няма повече крале, това се опитвам да кажа — услужливо обясни Брат Наблюдателна Кула.

— Както казва Брат Наблюдателна Кула, линията на…

— Но като отвори приказка за рицарството, та ме подсети.

— Точно така, и…

— То си върви с кралете, рицарството де — щастливо се обади Брат Наблюдателна Кула. — И рицарите. Освен това са имали и онези…

— Обаче — остро произнесе Върховният Старши Учител, — може случайно да се окаже, че традицията на кралете на Анкх не е съвършено отмряла, така както са си представяли досега, и че потомство по тази линия съществува дори и сега. Точно така сочат изследванията ми върху древните свитъци.

Той се облегна назад с очакване. Но като че не се получи ефектът, който беше очаквал. Може би те ще успеят да се справят с израза „съвършено отмряла“, помисли си, но трябваше да спра до „потомство“. Брат Наблюдателна Кула отново вдигна ръка.

— Да?

— Искаш да кажеш, че съществува някакъв наследник на трона, който се върти тук наоколо?

— Точно така, да.

— Аха. Става така, да ви кажа — начетено продължи Брат Наблюдателна Кула. — Непрекъснато така става. Чел съм за това. Наричат се потомци. Спотайват се с векове някъде из далечната пустош, като предават тайната сабя, белега по рождение и всичко останало от поколение на поколение. И тогава, точно когато старото кралство има нужда от тях, те се появяват и изхвърлят всички узурпатори, случили се наоколо. И после настъпва всеобщо веселие.

Върховният Старши Учител усети как ченето му увисва. Не беше очаквал да е чак толкова лесно.

— Да, хубаво — обади се фигура, в която Върховният Старши Учител разпозна Брат Мазача. — И какво от това? Да речем, че се появява някой потомък, отива при Патриция и му казва: „Ей, ти, аз съм крал, ето го белега по рождение, както се предполага да е, а сега, разкарай се“. И какво получава? Продължителност на живота от има-няма две минути, ето какво.

— Ти не слушаш — каза Брат Наблюдателна Кула. — Работата е в това, че потомъкът трябва да се появи, когато кралството е в опасност, нали така? Тогава всеки може да го види, нали разбираш? После го отвеждат в двореца, изцелява няколко човека, обявява малък празник, слага ръка на малко съкровище и това е всичко.