Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 10

Тери Пратчет

Когато е върху скарата за печене, помисли си Върховният Старши Учител, Брат Мазача няма да е сам.

— Твоите стъпки по пътя на просветлението са пример за всички нас, Брат Наблюдателна Кула. Ако мога да продължа, обаче… сред многото тайни…

— …от Сърцето на Битието… — обади се одобрително Брат Наблюдателна Кула.

— …от Сърцето, както Брат Наблюдателна Кула казва, на Битието, беше и настоящето местопребиваване на благородните дракони. Поверието, че те са отмрели, е съвсем погрешно. Те просто са открили нова еволюционна ниша. И могат да бъдат извикани в нея. Тази книга… — той я размаха, — дава конкретни инструкции.

— То е просто в една книга? — попита Брат Мазач.

— Не и обикновена книга. Това е единственият екземпляр. Необходими ми бяха години, докато я проследя — отговори Върховният Старши Учител. — Написана е с ръката на Тюбал де Малахит, велик изследовател на драконовото познание. С неговата собствена ръка. Той е призовавал дракони от всякакъв размер. Същото можете да направите и вие.

Последва ново дълго, неловко мълчание.

— Хм — рече Брат Пазача.

— На мен ми звучи малко, тъй де… магическо — рече Брат Наблюдателна Кула, с нервния глас на някой, който е забелязал под коя чаша е захлупено граховото зърно, но не иска да каже. — Искам да кажа, не желая да поставям под въпрос висшата ти мъдрост и прочие, но… ами… така де… магия…

Гласът му заглъхна.

— Аха — рече Брат Мазача с неудобство.

— То е, ъ-ъ, заради магьосниците де — обади се Брат Пръсти. — Ти сигур’ не си знаел т’ва, когато си се захванал с онези преподобни отци на планината им, но магьосниците по тия места се стоварват върху ти като цял тон тухли, само ако те заловят, че правиш нещо подобно.

— Разграничаване, така го наричат — каза Брат Мазача. — Като например, аз не се бъркам в мистичните, разнообразни… как му се викаше… на каузалността, а те не се занимават с никакво измазване.

— Не мога да разбера какъв е проблемът — каза Върховният Старши Учител.

Всъщност го виждаше, даже прекалено ясно. Това беше последното препятствие. Помогни на нищожните им дребни мозъци да го прескочат и държиш света в ръката си. Техният изумително неинтелигентен егоизъм не беше го подвел досега, със сигурност не би го провалил и в този момент…

Братството се размърда неудобно. После Брат Даникин заговори.

— Уф! Магьосници. Какво разбират те от сериозна работа.

Върховният Старши Учител си пое дълбоко дъх.

Ах…

Атмосферата на обидени, злопаметни, низки съзнания се сгъсти забележимо.

— Нищо, факт — каза Брат Пръсти. — Само се размотават наоколо, вирнали носове, сякаш са твърде важни, че да се занимават с простите хорица като нас. Гледах ги, докато работех в Университета. Задните им части са по километър широки, честна дума. Някой да ги е хванал някога да свършат някоя честна и почтена работа?

— Като да крадат ли? — обади се Брат Наблюдателна Кула, който никога не беше харесвал особено Брат Пръсти.

— Естествено, те разправят — продължи Брат Пръсти, като демонстративно отмина забележката, — че ние не трябва да се захващаме с магия, тъй като само те знаели как да не закачат универсалната хармония и пр. Цял куп глупости само, мен ако питате.