Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 4
Тери Пратчет
— Да?
— Слушай, „Знаменателният бухал буха в нощта“ нали така?
— „Но много сиви господари тъжно ходят при хората без повелител.“
— „Ура, ура за дъщерята на сестрата на старата мома“, нали?
— „За палача всички молители са с еднакво високо положение“.
— „И все пак, розата е вътре в бодила“. Адски е мокро тук вън. Знаеш това, нали?
— Да — потвърди гласът с тона на някой, който наистина го знае, но не е той, дето стои там.
Посетителят въздъхна.
— „УкУшареният Кит не знае нищо за мощните дълбини“ — рече той. — Ако от това ти става по-добре.
— „Зле построената кула се тресе мощно от прелитащата пеперуда“.
Просителят сграбчи решетките на прозореца, придърпа се към него и изсъска:
— А сега ме пусни да вляза, прогизнал съм от дъжда.
Последва нова мокра пауза.
— Онези дълбини… ти мощни ли каза или нощни?
— Мощни, казах. Мощни дълбини. Тъй като са, така де, дълбоки. Аз съм — Брат Пръсти.
— На мен ми прозвуча като нощни — усъмни се невидимият пазач на вратата.
— Виж какво, искаш ли скапаната книга или не? Не съм длъжен да правя това. Бих могъл да съм си вкъщи, в леглото.
— Сигурен ли си, че беше мощни?
— Слушай, знам съвсем точно колко дълбоки са скапаните дълбини — припряно го увери Брат Пръсти. — Знам ги колко дълбоки бяха и когато ти беше само един забутан послушник. А сега ще отвориш ли тази врата?
— Ами… добре.
Чу се шумът от отмествани резета. После гласът каза:
— Имаш ли нещо против да бутнеш малко? Вратата на знанието, през която необучените нямат право да минават, нещо заяжда от влагата.
Брат Пръсти й удари едно рамо, промъкна се през нея, изгледа гадно Брат Пазача на Портата и забърза навътре.
Останалите го чакаха във Вътрешното Светилище, мотаейки се с глупавото изражение на хора, които не са свикнали да носят злокобните закачулени черни плащове. Върховният Старши Учител му кимна.
— Брат Пръсти, нали?
— Да, Върховен Старши Учителю.
— Носиш ли онова, което беше изпратен да донесеш?
Брат Пръсти измъкна един пакет изпод плаща си.
— Точно там, където казах, че ще е. Никакъв проблем.
— Браво, Брат Пръсти.
— Благодаря, Върховен Старши Учителю.
Върховният Старши Учител почука с чукчето си за внимание. Събраните в стаята се дотътриха в нещо като кръг.
— Приканвам Уникалната и върховна ложа на Проясненото братство към ред — произнесе той с напевен глас. — Вратата на Знанието запечатана ли е здраво срещу еретици и непосветени?
— Твърдо е заяла — отвърна Брат Пазача на Портата. — От влажното е. Другата седмица ще си донеса рендето, бързичко ще я…
— Добре, добре — раздразнено го прекъсна Върховният Старши Учител. — И едно „да“ щеше да свърши работа. Тройният кръг хубаво и вярно ли е очертан? Всички ли са тук, които Са Тук? И ще бъде добре за непосветения да го няма тук, защото той ще бъде взет от това място, гаскинът му — разпран, молите му ще бъдат издухани от четирите вятъра, велчетът му разкъсан на парчета с много куки, а фигинът му ще бъде забучен на кол… Какво има пък сега?
— Извинявай, ти Проясненото братство ли каза?
Върховният Старши Учител изгледа свирепо самотната фигура, вдигнала ръка.