Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 41

— Ти си на поссст — каза Капитан Ваймс, като се блъсна в стена. Той изгледа свирепо зидарията. — Тази стена ме обиди — заяви той. — Ха! Мислиш си, че си много здрава, а! Е, ас’съм офисер на, на, на Закона, ш’ти дам дъ съ разбереш, а ние от ништо не се възползваме…

Той примигна бавно, веднъж или два пъти.

— Какво е това, дето не се възползваме от него, а, Сержант? — попита той.

— Шансове ли, сър? — попита Колън.

— Не, не, не. Т’ва е друго нещо. Няма значение. Както и да е, ние изобщо не се възползваме от… от… от него и от никого.

Неясни образи препускаха из главата му — цяла стая, пълна с престъпни типове, хора, които му се бяха подигравали, хора, самото съществуване на които го беше обиждало и му се беше надсмивало с години, проснати наоколо и стенещи. Не беше съвсем наясно как се случи, но някаква почти забравена част от него, някакъв доста по-млад Ваймс с лъскава, светеща ризница и с големи надежди, някакъв Ваймс, за когото той си мислеше, че алкохолът много, много отдавна го е удавил, изведнъж място не можеше да си намери.

— Дъ ти, дъ ти, дъ ти кажъ ли нешто, Сержант? — попита той.

— Сър? — Четиримата дружно се удариха в нова стена и подеха нов, бавен рачешки валс из улицата.

— Този град. Този град. Този град, Сержант. Този град е, е… е Жена, Сержант. Точно така. Жена, Сержант. Древна, изрисувана стара хубавица, Сержант. Ноакосевлюбишвнея, тогава, тогава, тогава тятибие единритниквзъбите…

— Жена? — попита Колън. Той изкриви потното си лице в усилието на мисълта. — Но той е широк осем мили, сър. И има река през него. И много къщи и прочее, сър — възрази той.

— Ах! Ах! Ах! — Ваймс размаха един несигурен пръст срещу него. — Никога, никога, никога не съм казвал, че е малка жена, нали така. Бъди честен. — Той размаха бутилката. Още една произволна мисъл експлодира в пяната на съзнанието му.

— Така или иначе, дадохме им да се разберат — развълнувано рече той, докато четиримата затанцуваха косо обратно към отсрещната стена. — Дадохме им да се разберат, нали така? Урок, дето няма да го забравят на бърза ръка, а?

— Точно така — отвърна сержантът, но не много ентусиазирано. Той все още продължаваше да се чуди за сексуалния живот на своя офицер.

Но Ваймс се намираше в такова състояние на духа, че не се нуждаеше от насърчение.

— Ха! — извика той към тъмните улици. — Не ви хареса, а? Вкуса на вашето, вашето, вашето… собствено лекарство. Е, сега можете да се спиртосате в собствения си сос! — Той хвърли празната бутилка във въздуха.

— Два часа! — изкрещя той. — И всичко е нарееед!

Което беше удивителна новина за многобройните сенчести фигури, които мълчаливо следваха като сенки четиримата от известно време насам. Единствено най-искреното им учудване ги беше възпряло да направят вниманието си остро и сигурно. Тези хора съвсем явно са стражи, мислеха си, имат си подобаващите шлемове и всичко останало, й въпреки всичко, ето че са тук, в „Сенките“. Така че наблюдаваха с онова слисване, с което глутница вълци може да се фокусира върху шепа овце, които не само че са доприпкали в сечището, но и закачливо си играят и блеят. Краят, естествено, щеше да е агнешка мръвка, но междувременно любопитството им възпираше развръзката.