Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 40

И си плю на петите.

Горе, в тъмнината сред гредите, Библиотекарят се почеса замислено. Животът определено беше пълен с изненади. Щеше да наблюдава продължението с интерес. Той изчисти замислено един фъстък с крак, след което се изгуби в мрака.

Върховният Старши Учител вдигна ръце.

— Кадилниците на Съдбата наказани ли са ритуално, така че Злото и Отнесеното Мислене да бъдат изгонени от този Осветен Кръг?

— Ъхъ.

Върховният Старши Учител свали ръце.

— Ъхъ? — рече той.

— Ъхъ — щастливо отвърна Брат Даникин. — Аз самият го направих.

— Предполага се да кажете: „Да, О Върховни!“ — каза Върховният Старши Учител. — Честна дума, повторих ви достатъчно пъти, че ако всички вие не влезете в духа на начинанието…

— Да, слушай какво ти приказва Върховният Старши Учител — каза Брат Наблюдателна Кула, като изгледа кръвнишки блудния Брат.

— Цели часове изгубих да ги наказвам това, кадилниците — промърмори Брат Даникин.

— Продължавай нататък, О, Върховни Старши Учителю — каза Брат Наблюдателна Кула.

— Добре. Тази вечер ще опитаме с друго експериментално призоваване. Вярвам, че сте намерили подходящ суров материал, братя?

— …търках и търках, а никой едно благодаря не ти казва…

— Всичко е оправено, Върховни Старши Учителю — каза Брат Наблюдателна Кула.

Това беше малко по-добра колекция. Старши Учителят трябваше да го признае. Братята определено се бяха постарали. Първото място заслужи един светещ кръчмарски надпис, свалянето на който, помисли си Старши Учителят, би трябвало да се удостои с някаква гражданска награда. В момента „Е“-то беше страховито розово и примигваше.

— Аз го донесох — гордо каза Брат Наблюдателна Кула. — Помислиха, че го поправям или нещо подобно, но аз си бях взел отверката и…

— Да, браво — каза Върховният Старши Учител. — Проявил си инициативност.

— Благодаря ти, Върховни Старши Учителю — грейна Брат Наблюдателна Кула.

— …окървавих си кокалчетата чак. Даже не си получих и трите долара обратно, а никой думичка не обелва…

— А сега — каза Върховният Старши Учител, като вдигна книгата, — ще започнем с началото. Млъквай, Брат Даникин.

Всеки град в мултивселената има такава част, която прилича на „Сенките“ на Анкх-Морпорк. Това обикновено е най-старата част, като улиците й вярно следват първоначалните пътеки на средновековните крави, водещи надолу към реката, и носят имена като „Кланицата“, „Гълъбарника“, „Мучащата уличка“…

Всъщност почти навсякъде в Анкх-Морпорк е така. Но за „Сенките“ важеше още повече, един вид черна дупка на пропило се в зидарията беззаконие.

Казано другояче: дори и престъпниците се бояха да ходят по улиците. На Стражата и кракът й не стъпваше там.

Сега той случайно стъпваше там. Не много сигурно. Беше се оказала изнурителна нощ, а те си успокояваха нервите. Толкова се бяха успокоили сега, че и четиримата се осланяха на останалите трима да ги държат изправени и да ги водят.

Капитан Ваймс подаде бутилката обратно на сержанта.

— Как не ви е, ви е, ви е — той помисли малко, — срам — довърши. — Пияни пре-ед ста… старши офицер.

Сержантът се опита да каже нещо, но успя да произнесе само серия от „И“-та.