Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 32

— Ами, виж — започна Керът, съвършено объркан, — дойдох тук, защото г-н Варнеши каза, че това е най-хубавата работа на света, да поддържаш закона и пр. Така е, нали?

— Ами, ъ-ъ — отвърна Ноби. — Колкото до това… искам да кажа, поддържането на Закона… искам да кажа, някога, да, преди да се появят всичките Гилдии и подобни… законът, един вид, не е наистина, искам да кажа, в наши дни, всичко е по-скоро… ох! Не знам. Общо взето, просто си удряш звънчето и си държиш главата наведена.

Ноби въздъхна. После изсумтя, измъкна пясъчния часовник от колана си и се взря в бързо изтичащите песъчинки. Върна го обратно на мястото му, свали кожения калъф от звънеца на колана си, след което го раздруса веднъж-дваж, не много силно.

— Дванайстия час — измънка, — и всичко е наред.

— И това е всичко, така ли? — попита Керът, когато нищожното ехо заглъхна.

— Кажи-речи. Кажи-речи. — Ноби смукна набързо от фаса си.

— Само това? Никакви среднощни гонитби по покривите? Никакво люлеене на полилеи? Нищо такова? — попита Керът.

— Не бих казал — пламенно отвърна Ноби. — Никога не съм правил нещо подобно. Никой никога не ми е казвал за нещо подобно. — Дръпна от цигарата, — Човек може да умре от студ, ако тича по покривите. Аз мисля, че ми стига звънецът, ако нямаш нищо против.

— Мога ли да опитам? — попита Керът.

Ноби изпита чувството на несигурност. Единствената причина, поради която направи грешката безмълвно да подаде звънеца на Керът.

Онзи го разгледа няколко секунди. После мощно го размаха над главата си.

— Дванайсет часа! — изрева той. — И всичко е на-рееедд!

Ехото заподскача напред-назад по улицата, докато най-сетне не го погълна ужасна, плътна тишина. Няколко кучета залаяха в нощта. Заплака бебе.

— Шшшшш! — изсъска Ноби.

— Е, всичко е наред, нали така?

— Няма да е, ако не спреш да размахваш тоя скапан звънец! Дай го тук!

— Не разбирам! — рече Керът. — Виж, имам ей тая книга, дето ми я даде г-н Варнеши… — Той затършува за „Законите и Военните Порядки“.

Ноби хвърли един поглед към тях, после сви рамене.

— Никога не съм ги чувал. А сега спирай с тая дандания. Нали не искаш да вървиш и да вдигаш такъв шум. Всякакви можеш да ги привлечеш. Хайде, насам.

Той сграбчи Керът за ръката и го подкара по улицата.

— Какви всякакви? — попита Керът, докато безцеремонно го бутаха напред.

— Лоши — промърмори Ноби.

— Но ние сме Стражата!

— Адски си прав! И не искаме да се замесваме с подобни хора! Спомни си какво се случи с Гаскин!

— Не си спомням какво се е случило с Гаскин! — отвърна Керът съвсем сащисан. — Кой е Гаскин?

— Беше преди теб — измърмори Ноби. Той се поохлади малко. — Горкото копеле. Можеше да се случи на всеки от нас. — Вдигна очи и изгледа свирепо Керът. — А сега престани, чуваш ли? Лазиш ми по нервите. Кървави среднощни гонитби, дръж ми задника!

Упъти се решително по улицата. Обичайният начин на придвижване на Ноби беше като боязливо пристъпваше с едното рамо напред, а комбинацията от решителната крачка и боязливото пристъпване създаваше странен ефект, подобно на рак, който куца.