Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 30

— Изпратих го навън с Ефрейтор Нобс, Капитане. Казах да му покаже района и бакиите, такива работи.

— Ти си изпратил току-що постъпило попълнение навън с Ноби? — уморено попита Ваймс.

Колън се запъна.

— Ами, сър, опитен човек, помислих си, Ефрейтор Нобс би могъл да го научи на много…

— Нека се надяваме само, че не се учи бързо — каза Ваймс, докато си нахлупваше кафявия железен шлем на главата. — Хайде.

Когато излязоха от Наблюдателницата, на стената на кръчмата беше подпряна стълба. Някакъв як мъж отгоре й изпсува под носа си, докато се бореше със светещата табела.

— „Е“-то не работи както трябва — извика му Ваймс.

— Какво?

— „Е“-то. А „Т“-то пращи, когато вали. Крайно време беше да го поправят.

— Поправят? О! Да. Поправят. И аз точно това правя. Поправям го.

Стражите зашляпаха през локвите. Брат Наблюдателна Кула бавно поклати глава и после отново насочи вниманието си към отверката.

Мъже като Ефрейтор Нобс могат да бъдат открити във всяка армия. Въпреки че познанията им върху всяка буква от Правилника обикновено са енциклопедични, те имат пълната грижа никога да не пораснат в чин над, може би, ефрейтор. Той имаше склонността да говори през крайчеца на устата си. Пушеше непрестанно, но странното нещо — забеляза Керът, — беше, че всяка една цигара, запалена от Ноби, се превръщаше във фас почти на мига и си оставаше фас безкрайно дълго или докато не се озовеше зад ухото му, което представляваше един вид никотиново Слонско Гробище. В редките случаи, когато той вадеше някоя от устата си, държеше я, стисната в юмрук.

Беше дребен, кривокрак мъж, който малко приличаше на шимпанзе, дето никога не го канят на следобедно парти.

Възрастта му беше неопределима. Но в цинизма и общата досада от света, която е един вид историческо мерило на личността, той беше на около седем хиляди години.

— Леко парче е тоя маршрут — рече той, докато крачеха по една мокра улица в квартала на търговците. Опита някаква дръжка на врата. Беше заключена. — Дръж се за мен — добави, — и аз ще имам грижата да нямаш проблеми. Така, ти пробваш дръжките на вратите от другата страна на улицата.

— А! Разбирам, Ефрейтор Нобс. Трябва да проверим дали някой не си е забравил магазина отключен — каза Керът.

— Бързо схващаш, синко.

— Надявам се да мога да арестувам някой нарушител на местопрестъплението — пламенно изрече Керът.

— Ъ-ъ, ъхъ — отвърна Ноби несигурно.

— Но ако открием някоя незаключена врата, предполагам, че трябва да извикаме собственика — продължи Керът. — А един от нас трябва да остане да пази нещата, нали така?

— Да? — Ноби се поободри. — Аз ще го направя — каза той. — Хич да не те е грижа. А ти можеш да отидеш и да намериш жертвата. Собственика, искам да кажа.

Той изпробва нова дръжка. Завъртя се в ръката му.

— Там у нас, в планините — започна Керът, — ако заловят някой крадец, провисват го на…

Млъкна, докато лекичко побутна някаква дръжка. Ноби се смръзна.

— На какво? — попита той, слисан от ужас.

— Не си спомням сега — каза Керът. — Майка ми казваше, че така или иначе и това е прекалено леко наказание за тях. Да се Краде е Грях.