Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 186

Ноби ръгна халбата върху един удобен перваз, поразтъпка малко краката си и си духна на пръстите. След кратко ровене из тъмните гънки на ухото си, измъкна парче цигара.

— Ама че време, а? — доволно каза Колън, когато кибритената клечка ги освети и тримата.

Останалите кимнаха. Вчера им се струваше на един живот разстояние, дори и сега. Но човек никога не можеше да забрави нещо подобно, без значение кой друг го правеше, без значение какво щеше да се случи отсега нататък.

— Даже до края на вечността да не видя повече друг скапан крал, пак ще ми е рано — каза Ноби.

— Така или иначе не мисля, че той беше подходящ за крал — отбеляза Керът. — Като говорим за крале, някой да иска пържени картофки?

— Няма подходящи крале — отсече Колън, но без много злоба. С десет долара повече на месец щеше да настъпи голяма разлика. Г-жа Колън се отнасяше много различно към мъж, който носеше по десет долара отгоре на месец. Бележките й върху кухненската маса бяха станали далеч по-дружелюбни.

— Не, но искам да кажа, няма нищо специално в това да имаш старинна сабя — продължи Керът. — Или пък белег по рождение. Искам да кажа, погледнете ме. Аз имам белег по рождение на ръката.

— И брат ми има — каза Колън. — Във формата на лодка.

— Моят по-прилича на корона — каза Керът.

— Охо, това те прави крал тогава — ухили се Ноби. — Логично е.

— Не разбирам защо. Моят брат да не е адмирал — разсъдливо каза Колън.

— И имам сабя — каза Керът.

Той я извади. Колън я пое от ръката му и я запремята на светлината от блясъка над вратата на „Барабана“. Острието беше тъпо и късо, и извито като коса. Беше направена добре и някога върху нея може и да беше имало надпис, но много отдавна беше станал нечетлив единствено от употреба.

— Хубава сабя — замислено проточи той. — Добре балансирана.

— Но не и подходяща за крал — каза Керът. — Сабите на кралете са големи и лъскави и вълшебни, а и имат скъпоценности по тях, а като ги размахаш, те улавят светлината и правят „звън“.

— Звън — повтори Колън. — Да. Предполагам, че така трябва да е, наистина.

— Просто искам да кажа, че не можеш да тръгнеш да раздаваш тронове на хората заради нещо такова — каза Керът. — Точно това каза и Капитан Ваймс.

— Хммм?

За миг Колън се беше изгубил в един малък свят от размишления. Истинските крале имаха лъскави саби, очевидно. С изключение на това, че… че може би истинският истински крал от, тъй де, едно време, той сигурно е имал сабя, дето ни най-малко не е лъщяла, но пък е била адски добра за рязане на разни неща. Просто мисъл.

— Казвам, че да си крал е хубава служба — подметна Ноби. — Къс работен ден.

— Аха. Ама и дните не са много — напомни Колън.

Той погледна замислено към Керът.

— Има го и това в занаята, разбира се.

— Както и да е, баща ми казва, че да си крал приличало много на тежкия труд — каза Керът. Той си пресуши халбата. — Това не е нещо за хората като нас. Нас… — той ги изгледа гордо, — стражите. Добре ли си, Сержант?