Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 11

— Ами-ии — рече Брат Мазача, — аз всъщност не знам. Искам да кажа, че ако приготвиш погрешно сместа, после получаваш просто много мокра мазилка навсякъде из краката си. Но ако направиш погрешно някоя магия, разправят, че някакви страховити неща излизали от дървенията и те „лепвали“ на място.

— Да, ама това го разправят магьосниците — замислено произнесе Брат Наблюдателна Кула. — Аз самият никога не съм могъл да ги понасям, ако трябва да си кажа истината. Възможно е, пък, да са набарали нещо хубаво и да не искат останалите от нас да го открият и те. Всичко е само размахване на ръце и мънкане под носа, когато всичко вече е приключило.

Братството обмисли това. Звучеше правдоподобно. Ако бяха набарали нещо хубаво, то те съвсем определено не биха искали някой друг да им се натриса.

Върховният Старши Учител реши, че моментът е назрял.

— Значи, споразумяхме се, братя? Готови ли сте да се упражним в магия?

— О, да се упражним — рече Брат Мазача с облекчение. — Нямам нищо против да се упражнявам. Стига да не се налага да я правим наистина…

Върховният Старши Учител тупна книгата.

— Искам да кажа да проведем истински заклинания! Да вкараме града отново в правия път! Да призовем дракон! — извика той.

Те отстъпиха крачка назад. Брат Пазача рече:

— И после, ако извикаме този дракон, ще се появи законният крал, само това ли?

— Да!

— Това го разбирам — рече и Брат Наблюдателна Кула в подкрепа. — Логично е. Поради предопределението и поучителните криволици на съдбата.

Последва моментно колебание и след него едно общо кимане на качулки. Само Брат Мазача изглеждаше неопределено нещастен.

— Ами-ии-и-рече той. — Няма да се изплъзне изпод контрола ни, нали?

— Уверявам те, Братко Мазач, че можеш да се откажеш във всеки един миг, в който пожелаеш — ласкаво каза Върховният Старши Учител.

— Ами… добре — отвърна колебаещият се Брат. — Само за малко тогава. Бихме ли могли да го задържим тук толкова, колкото да изпепели, например, всички потиснически зарзаватчийници?

— Ах…

Той беше спечелил. Отново ще има дракони. И отново крал. Не като старите крале. Един крал, който ще изпълнява това, което му се каже.

— Зависи — започна Върховният Старши Учител, — от това колко можеш да помогнеш. Като начало, ще имаме нужда от всяка една частичка магия, която можеш да донесеш…

Може би нямаше да е много добра идея да им покаже, че втората половина от книгата на де Малахит представлява овъглена маса. Човекът явно не е разбирал много.

Но той би могъл да се справи далеч по-добре. И абсолютно никой нямаше да го спре.

Гръмотевица изтрещя…

Казват, че боговете си играят със съдбата на хората. Но какви игри, и защо, и кои са пешките, и каква е играта, и какви са правилата — кой знае? Най-добре да не мислим.

Гръмотевица изтрещя…

Изтърколи се шестица.

А сега да се отдръпнем за кратко от подгизналите улици на Анкх-Морпорк, да погледнем над утринните мъгли на Света на Диска и отново да се фокусираме в него-върху един млад мъж, който се отправя към града с цялата откритост, честност и невинност на намеренията на айсберг, навлизащ на територията на основна плавателна линия. Младият мъж се казва Керът³.