Читать «Френски акцент» онлайн - страница 29

Станах от стола и погледнах видеоекрана на алармената инсталация. Вторачих се невярващо в образите, доловени от камерата над входната врата.

— Сигурно сънувам — рекох.

7.

Луси и Джо ми приличаха на привидения, на призраци, които нямаше как да са от плът и кръв. Допреди някакви си осем часа и двете бяха обикаляли улиците на Маями, а сега бяха в обятията ми.

— Просто нямам думи — повторих най-малко пет пъти, докато те оставяха саковете на пода.

— Какво става? — избоботи Марино, пресрещайки ни в хола. — Ама вие какво търсите тук? — попита той Луси, сякаш е направила нещо нередно.

Такъв си беше — не го биваше да изразява обичта си. Колкото по-намусен и язвителен беше, толкова по-щастлив се чувстваше, че вижда племенницата ми.

— Пак ли те уволниха, а? — подметна той.

— Ами ти какво си се издокарал такъв? Защо си в униформа, да не сте си спретнали маскен бал? — засмя се Луси и го подръпна за ръкава на униформената риза. — Или може би се опитваш все пак да ни докажеш, че си истинско ченге?

— Май не познаваш Джо Сандърс, нали, Марино? — попитах го, след като влязохме в кухнята.

— Не — потвърди той.

— Говорила съм ти за нея.

Марино я погледна изненадано. Джо беше с русолява коса с розови оттенъци, с тъмносини очи и тяло като на спортистка — личеше си, че Марино я намира за красива.

— Знае прекрасно коя си — казах на Джо. — Не си мисли, че е груб. Просто си е такъв — недодялан.

— Работиш ли? — попита я Марино, а после извади от пепелника димящата цигара и си дръпна за последно от нея.

— Само когато нямам друг избор — отвърна младата жена.

— И с какво се занимаваш?

— С нищо особено. Предвождам добрите в борбата срещу дрогата.

— Само не ми казвай, че сте колежки с Луси и заедно работите под прикритие в Южна Америка.

— Джо работи в Агенцията за борба с наркотиците — уточни Луси.

— Без майтап? — обърна се Марино към Джо. — Виждаш ми се мъничка, за да се бориш с наркотиците.

— Нали ги знаеш какви са в агенцията, гледат да привличат на работа хора от всички възрастови групи.

Марино отвори хладилника и взе да ровичка вътре, докато не намери бутилка бира „Ред Страйп“. Отвори я и отпи жадно.

— Черпи домакинята — провикна се той.

— Какви ги вършиш, Марино — скастрих го. — Нали си дежурен.

— Вече не съм. Ей сега ще ти покажа защо.

Остави с трясък шишето върху масата и набра някакъв телефонен номер.

— Ти ли си, Ман? — каза в микрофона на радиостанцията. — Да бе. Слушай сега, сериозно ти говоря. Чувствам се като влачен от порой. Как смяташ, ще можеш ли да ме заместиш довечера? Ще ти бъда много признателен.