Читать «Френски акцент» онлайн - страница 208

— Трябва да закараме Брей в центъра на града — казах на Марино. — Дай да повикаме колата.

— Не проумявам как е влязъл вътре — отбеляза Хам. — Тя е ченге. Няма да тръгне да отваря на непознати.

— Ако предположим, че не е познавала убиеца.

— Ами, познавала го е! Друг път! Това е същият маниак, пречукал момичето в „Куик Кеъри“. Няма кой друг да е.

— Доктор Скарпета! — чу се гласът на Харис откъм коридора.

Трепнах и се обърнах. Мислех, че си е тръгнал.

— Къде е пистолетът на Брей? Намерихте ли го? — попита Марино.

— Още не.

— Може ли за малко, ако обичате — помоли Харис.

Марино го изгледа на кръв и влезе в банята, като подвикна прекалено високо:

— И да не забравите да проверите канализацията и тръбите, чухте ли?

— Ще стигнем и до тях, шефе.

Отидох в коридора при Харис и той ме дръпна настрани, за да не ни чуват. Шефът на полицейското управление в Ричмънд се бе поддал на трагедията. Гневът му се бе превърнал в страх и аз подозирах, че не му се иска неговите подчинени да го видят толкова уплашен. Беше метнал сакото си върху ръката, бе разкопчал горното копче на ризата си и бе разхлабил вратовръзката. Едвам си поемаше дъх.

— Добре ли сте? — попитах го аз.

— Астмата.

— У вас ли е инхалаторът?

— Току-що си пръснах.

— Не го взимайте толкова присърце, господин Харис — успокоих го аз, понеже при астма състоянието на болния можеше рязко да се влоши, ако той е подложен на напрежение.

— Говореше се, че Брей е свързана с високопоставени хора във Вашингтон — каза Харис. — Изобщо не знаех за това, когато я назначих. Нямам представа откъде идват парите — допълни той, сякаш заместничката му не беше мъртва. — Знам, че Андерсън я следва като пале.

— Възможно е да е следила Брей и когато тя не е знаела — уточних аз.

— В патрулния автомобил е — оповести Харис, сякаш това е някаква новина.

— По правило не ми е работа да изказвам мнения кой е извършил убийството — отвърнах аз, — но според мен в нашия случай не го е извършила Андерсън.

Той пак извади инхалатора и си пръсна два пъти.

— Господин Харис, тук отново се натъкваме на садиста, убил и Ким Луонг. Действал е по същия начин, изключено е извършителят да е друг. Невъзможно е някой да е използвал неговия почерк, понеже повечето подробности не са разгласени — знаем ги само ние двамата с Марино.

Той още малко и щеше да се задуши.

— Разбирате ли? — попитах го. — Искате ли и други да умрат по този начин? Защото това ще се повтори. И то скоро. Нашият човек от ден на ден се владее все по-малко. Вероятно защото е напуснал безопасното си леговище в Париж и сега се чувства като подгонен див звяр, който няма къде да се скрие. Вбесен и отчаян е. Може би се чувства предизвикан и ни дразни — добавих аз и се запитах какво ли би казал Бентън.

Харис се прокашля.

— Какво искате от мен? — попита той.

— Да направите съобщение пред средствата за масово осведомяване, и то незабавно. Знаем, че убиецът говори френски. Възможно е да страда от вродено заболяване, предизвикващо силна окосменост. Тялото му вероятно е покрито с дълги белезникави косми. Той може би бръсне цялото си лице, врат и глава и има аномалии в зъбите, които са малки и остри и отстоят на голямо разстояние един от друг. Не е изключено по лицето му също да има деформации.