Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 63

Скоро виковете на преследвача му заглъхнаха назад. Нима можеше тромавият пилот да се мери с бегача Боби?

Тогава от храстите изскочиха десетина полуголи мъже, които се нахвърлиха отгоре му. Докато се опомни, Боби се видя омотан с въжета.

Туземците поведоха пленника си назад. Това навярно бяха даяките. Жълтокожи, с присвити очи, мълчаливи, смръщени — истински главорези. Дали и неговата глава щеше да послужи за сватбен подарък на някое от тези голи момчета?

Най-сетне излязоха на една поляна, сред която се гушеха двадесетина колиби, изцяло построени от бамбук, без никакъв пирон, обвързани с палмови въжета. Всичко беше от бамбук: и жилищата, и оградите, и пейките, и съдовете, и чучурът на извора, и окачените по дърветата пчелни кошери.

Там го посрещнаха няколко индонезийци, подобни по вид на нападателите му, само че облечени в униформи.

Може би за стотен път Боби разправи патилата си. Даяките се оказаха по-разбрани хора, отколкото му се сториха отначало. Решено бе да го препратят в столицата Джакарта, където щеше да потърси българското посолство, за да уреди отпътуването си за България.

Същия ден тръгнаха на път. Джунглата приличаше на планина от зелен бигор, повдигната върху безброй мраморни колони, омотани с гигантската прежда на лианите. И толкова орхидеи. И всякакви други цветове. И бегонии с разперени пъстри листа. Най-много го учудваха два цвята. Единият — голям, колкото кръглата им масичка в хола. Вонята му беше нетърпима, като мърша. С нея примамвал мухите, които го опрашват. Другият пък приличаше на гигантска кала с двуметрово вретено. Както казаха водачите му, това били най-големите цветове на света: рафлезията и аморфофалусът.

Войниците го отведоха в едно туземно село и го предадоха на старейшината. Той веднага организира експедиция да отведе момчето надолу до шосето, откъдето с някой камион щеше да се добере до Южен Калимантан.

След няколко дни, мокрен от дъждовете и изсушаван начаса̀ от жегата, достигна равнината. В оризовите поля и плантациите с банани, ананаси, каучук, манго и хлебни дървета работеха индонезийци с големи конични шапки от цепен бамбук — едновременно слънчобрани и дъждобрани. С един камион го откараха до град Мартапура, града на елмазите, претъпкан с търговци и шлифовчици на диаманти, и го отведоха в полицейското управление.

— Значи, това си ти — рече полицейският началник, щом го видя. — Имам заповед да те арестувам.

Един полицай го изведе навън, натика го в джипа си и го откара по шосето към юг.

За пръв път Боби видя маймуна да работи. Това стана, когато наближиха брега. Един опитомен лапундер се катереше по палмите и късаше зрелите кокосови орехи, а отдолу ги събираше господарят му.

След малко достигнаха Банджермасин, центъра на Индонезийско Борнео. Там пазачът го предаде на друг полицай в един товаро-пътнически параход, който след няколко минути се отдели от кея.

Навлязоха в Яванско море. Боби се смая. Толкова кораби, лодки и безброй прау — туземни платноходки, в които полуголите лодкари при затишие гребяха с песни в такт с гонга. А зъбите им — сякаш разкървавени след юмручен бой от бетела, дъвката на азиатските народи.