Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 65
Петър Бобев
— Аз ще го почакам тук. Вие се върнете към брега.
Той седна на пейката пред колибата. Щом седна, и задряма. Изглежда, изморен беше здраво. Боби се смая какво да стори. Как да се измъкне. Полето гъмжеше от хора. Наистина Ява е едно от най-гъсто населените места на земята. Оризищата се катереха по терасите на хълмовете, губеха се високо по склоновете на вулканите. Боби си припомни, че Големия Боб наричаше Индонезия и с друго име — Страната на вулканите.
А това? От колибата се измъкна триметров питон и пропълзя към задрямалия детектив. Такъв хищник задуши пантерата в Калимантанската джунгла. Ако някой не му помогнеше, Червенобрадия щеше да загине. Един Боби Станков не би оставил без помощ кой да е човек, та бил той и най-проклетият детектив. И то човек, който го спаси от акулата…
Той се озърна. Видя една брадва, подпряна до колибата. Грабна я и притича. С един замах отсече главата на влечугото.
„Едно на едно! — помисли си момчето и побягна. — Ти ме спаси, аз те спасявам. Боби Станков не остава длъжник.“
Но иззад къщурката изскочи стопанинът й и се развика сърдито. Момчето не разбра защо. Не допускаше, че бе убило домашния му питон, който пазеше дома и хамбарите му от плъхове. Само видя, че Червенобрадия се събуди и хукна подире му. Боби прескочи някакъв ров, който се изпречи на пътя му. Тежкият детектив не успя да го заобиколи, цопна вътре с двата крака. Залепна като муха в мухоловка, попаднал в ямата, където индонезиецът събираше сока от дворните си каучукови дръвчета.
Разбрал, че засега врагът му е обезвреден, малкият беглец излезе на шосето и се метна върху стъпалото на минаващия камион.
— В българското посолство! — помоли се той. — По-бързо!
Не беше тъй лесно да се развие бързина в навалицата на Джакарта. Мина цял час, докато най-сетне шофьорът му посочи сградата с българския герб.
Най-сетне! Най-сетне! Тук вече щеше да получи помощ, спасение.
И в момента, когато посягаше към дръжката на вратата, някой го хвана за ръката. Боби се обърна изтръпнал. Червенобрадия.
— Помощ! — изкрещя той и се дръпна навътре.
Без да се противи, с него влезе и детективът, като не пускаше ръката му.
— Стига бе, момче! — скара му се той накрай. — Измъчи ме!
— Как смеете да ме арестувате? Аз съм на българска територия.
— Глупчо! — усмихна се Червенобрадия. — Я погледни!
И му показа паспорта си за пътуване до България, в който бе вписано и името на Боби, бе залепена и снимката му.
— Ние сме приятели с баща ти — рече той. — И не съм никакъв детектив, а журналист. Той ме помоли да те отведа при него. Извадих ти билет, уредих всичко… Тук те чакам от два дни. Обади ми се Големия Боб…
— Ами убийството?
— Отдавна хванаха убийците.
— Зна… Зна… — заекна Боби. — Значи.
И седна на първия стол, който му попадна, усетил как се подкосяват коленете му.
Информация за текста
$id = 5007
$source = Моята библиотека
Издание:
Петър Бобев
Гонитба из южните морета
Редактор: Георги Струмски
Художник: Ани Бобева
Художествен редактор: Магда Абазова
Технически редактор: Цветана Арнаудова
Коректор: Ана Лазарова
