Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 64
Петър Бобев
На другата заран приближиха пристанището на Джакарта, скътано в хубав тих залив на северозападното яванско крайбрежие. Корабът се прилепи към един страничен кей. По спуснатия мост се втурнаха върволица докери, препасани около бедрата с парче плат-саронг, понесли на бамбукови кобилици по два грозда банани.
А на пристана, сред множеството хора със саронги, индонезийски носии, европейски и военни облекла Боби съзря Червенобрадия, който се заглеждаше в кораба. Явно, чакаше го. Какъв беше тоя всесилен детектив, който го бе намерил чак тук?
Боби реши изведнаж. Скри се зад един отдушник, изхлузи панталоните, сакото и ризата си и така, само по гащета, се вмъкна във върволицата на докерите. По пътя помоли с ръце съседа си да му отстъпи за малко бамбуковата си шапка, нахлупи я на главата си, сложи на рамо кобилицата му и така, маскиран, свил дрехите си под мишница, премина под носа на Червенобрадия, който продължаваше да се взира в пасажерите на палубата. Поиска му се да го ритне отзад и да го бутне в морето, но се въздържа. Ама че глупав детектив! И той се наел да гони не някой друг, а Боби Станков…
В този миг полицаят от борда го позна. Развика се. Спусна се по моста. Хукна и Червенобрадия. Боби изтича на площада, сподирен от засилващата се подире му глъчка. Ами сега накъде?
И видя цял гараж от велорикши, малки файтончета за двама души с три колелета, които се карат като велосипед — от човек, седнал отзад. Беглецът се метна на една рикша и натисна педалите. Подире му с друга велорикша се спусна дебелият собственик на гаража, като не спираше да вика. Боби ускори ход. Изпревари го. Но всеки път, когато се поотпуснеше, го виждаше зад гърба си.
Градът приличаше на мравуняк. Хора, хора. И автомобили, рикши, велосипеди, пешеходци. И търговци с кобилици, които носеха на рамо дюкяните си с плодове, зеленчуци, галантерия, гостилници. И пазари с немлъкващата им врява, затрупани с планини от риба и плодове — банани, ананаси, кокосови орехи, манго, малайски ябълки и чудото на тропиците — големите колкото човешка глава дуриани, плодовете с божествен вкус и с най-отвратителната воня. Някъде свиреха народните оркестри гамелани от окачени метални гърнета, по които музикантите удрят с палки, гонгове с разна големина, ксилофони и ребаби — цигулки с две струни. И народните куклени театри, и театрите с куклени сценки…
Двумилионният град изостана назад, най-първо модерният център, после и колибите на покрайнините. Напреде се ширна полето, осеяно с оризища и плантации, зад които се надигаха острите върхове на вулканите.
Полицейската сирена го накара да свърне от пътя в банановата плантация. В профучалия автомобил седеше Червенобрадия. Боби се облече пак, после излезе на пътя и обърна назад. Но пак чу воя на сирената. Пак се отби и се потули зад една бамбукова къщурка. Но и полицаите спряха на същото място. Червенобрадия рече: