Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 42

— Ами ако им скимне да разтоварят отсам стената? — недоверчиво попита Григорас.

— Ти луд ли си? — вместо Ставрос отговори Радѝн Хубавеца. — Говорят ти за ракли със сребро, човече. Кой може да свали ракли с метал на този скалист и почти отвесен бряг? И кой ще рискува да цамбурне някоя ракла на дълбокото, пък сетне иди я вади, ако си докараш за помощници октоподи…

Ставрос му поблагодари с кимване на глава — Радин бе изкарал на глас очевидното — и завърши с плана си. Скрити в храстите, те (ромеецът се надяваше да има под своя заповед около шестдесет души) щяха да изчакат свалянето само на част от богатия товар и по знак на Ставрос — той, като внук на Априн, най-добре щял да избере подходящия момент — всички с оръжие в ръка трябваше да нападнат, да разгромят слабата стража, която Кривич вероятно ще остави на брега да следи за разтоварването на богатствата, после половината под началството на Ставрос и Фотий да отнесат раклите, а другата половина с Радѝн и Григорас да ги прикриват от възможните преследвачи.

— Някакви въпроси? — каза ромеецът, като завърши.

— Искам да се сменя с Фотий — избърза Григорас. — Ако ще се мре, нека бъде при среброто, а не на пустия бряг.

— Съгласен съм, но при едно условие — вдигна рамене Фотий. — Раклите да се отворят, когато всички се съберем в скривалището.

— Прието — рече Ставрос. — Друго?

Сега се обади Радѝн Хубавеца:

— Приказваше, че търбухът на този, хм, „Добродушко“ пращял от товар. Защо ще ударим още при първите бали и ракли? Няма ли да се пооблажим по-добре, ако нападнем при стоварването на по-голямата част от богатствата?

— Защото — поучително му обясни Ставрос Априн — Кривич ще е пълен глупак, ако снема на сушата балите и раклите, без достатъчно хора да ги пазят. Ние ще бъдем шестдесетина. Той само на „Кротушка“ има над двеста морски ратници и горе-долу толкова въоръжени галоери. Ако към тях се прибавят и новоприетите при него генуезки галеотти¹⁰⁷, ще изпаднем по един срещу десет. И ще ни изколят като пилци. Не можем да допуснем такъв риск, Радѝне.

Уговориха се за подробностите и се пръснаха да събират хората си. И точно по плана на Ставрос далеч преди слънцето да обагри в бакърено и златно морето на хоризонта, шестдесетината разбойници, всички в пълно въоръжение, лежаха на скрито в храстите на брега.