Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 31

Два дни по-късно Негослав седеше от другата страна на масата на дукса и с унил поглед му описваше случката. Драголюб го изчака да свърши и едва тогава запита:

ДРАГОЛЮБ: — Какво стана с втория ранен?

НЕГОСЛАВ: — Зле е, но ще го бъде. Раната му не е смъртоносна, само дето много кървеше. Спряхме кръвта…

ДРАГОЛЮБ: — С гъба пърхавица?

НЕГОСЛАВ: — С пърхавица и мехлем от меча мас със звъника, тутунига и чер корен⁷¹.

ДРАГОЛЮБ (замислено, след дълго разтриване на челото с показалец): — Ти се прояви като храбър мъж, но може би щеше да бъде по-полезно, ако в случая разумът ти вземеше връх над порива на сърцето.

НЕГОСЛАВ: — Как да разбирам укорните ти думи, дуксе?

ДРАГОЛЮБ: — Не са точно укорни. Просто изричам на глас онова, което се върти през ума ми. Храбростта е хубаво нещо. Но още по-хубаво е, когато тя при случай съумява да стори път на здравомислещата и чужда на чувствата преценка.

НЕГОСЛАВ: — Отново те моля за повече яснота.

ДРАГОЛЮБ: — Двамата сме от две години в Созопол, Негославе, и би трябвало да го познаваме добре. Ако при идването на онзи лукавец Димитриос беше размислил по-трезво и спокойно, ти положително щеше да прецениш онова, което щеше да последва и…

НЕГОСЛАВ (рязко): — И когато някой вика „Помощ, убиват ме!“ аз да отговоря „Почакай, сега съм малко зает“. Не съм способен на това, дуксе.

ДРАГОЛЮБ: — Но не се ли досети, че онези мигом ще забравят свадата си и ще се обединят срещу тебе и стражата?

НЕГОСЛАВ: — Разбира се.

ДРАГОЛЮБ: — И в такъв случай — че при неизбежното сбиване ще се окажете със значително по-слаби сили от размирниците?