Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 18

Кривич се засмя. Лицето му лесно сменяше изражението си, но усмивката му положително беше само една — слънчева.

— Зависи как ще приемеш новината, която дойдох да ти съобщя, дуксе. Решил съм да открия търговска къща в Созопол…

— Какво? Какво? — изумено попита Драголюб.

— Търговска къща. Или фактория⁵², както искаш го наречи. И се явявам според закона да ти платя да̀ждието. — Кривич кимна на помощника си. Беро прекрачи и остави на масата пред дукса добре натъпкана кожена кесия. — Плащам в номизми⁵³. Тука вървят, нали?

Очите на Драголюб бяха станали кръгли като палачинки и сякаш се готвеха да изскочат от орбитите.

— Няма да се ядат яйца — каза, като се посъвзе от смайването си. — Ще бъда зает. Защото ще бъда на погребение. На собственото си. Сърцето ми няма да издържи на толкова изненади… Знаеш ли ти, човече и точка, че за изминалите две години ти си първият, който внася да̀ждието по този закон? И че тук всеки си прави, каквото си иска, без да дава сметка някому? — Той помисли малко, сетне попита предпазливо: — Що за търговска къща ще откриваш?

— Ще търгувам с генуезки стоки.

— Само с генуезки?

— Е, може сегиз-тогиз и нещо ромейско, но генуезките ще бъдат основното.

Дуксът разтри с показалец челото си. По-късно Кривич щеше да разбере, че това той прави винаги, когато мисли съсредоточено.

— Точно ли са парите в кесията? — попита по едно време.

Всички в стаята усетиха, как Кривич се наежи. То беше непредаваемо с думи едва забележимо движение, но приличаше на напрягането на хищник, който се готви за скок върху жертвата си.

— Не съм ти дал никакъв повод да се съмняваш в честността ми, дуксе Драголюб — каза той с променен глас.

За трети път днес Драголюб разпери ръце.

— Погрешно ме разбра, човече — отговори. — Досега съм нямал случай да получа от името на царя да̀ждието, което се полага за отваряне на търговска къща. Разбираш ли, нито един случай за двете години. И отдавна, забравих колко бе определено според закона…

Беро и Влад не се удържаха и прихнаха в смях. Това бяха първите звуци, които издаваха, откакто слязоха на Созополския бряг…

Драголюб обаче остана сериозен. Разтърка още веднъж челото си с пръст и потърси синия поглед на Кривич.

— Може ли един-два въпроса, Кривич? Ей така, от чисто човешко любопитство?

— Заповядай — подкани го другият.

— На мачтата на кораба ти има пряпорец. Какво означава той?

— Абсолютно нищо. Просто го измислих такъв.

— Но всеки пряпорец обикновено говори за принадлежност на кораба към някое царство…

— Този с жълтия плат и черния лъв прави изключение, дуксе. Той е стяг само на Кривич…

— … и точка — завърши вместо него Драголюб.

— И точка — с усмивка потвърди Кривич.

— А еднаквите дрехи на корабниците и галоерите ти? Тя напомня за бранна униформа, пък ти, хм, се готвиш да откриваш търговска къща. Как да разбирам това?