Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 169

133

Според обичая на епохата златните шпори били белег на присвоено рицарско звание. Получавали се от някой крал след извършване на особени подвизи — понякога проявено геройство в сражение, но най-често победа в двубой, турнир и пр.

134

Филип ІV Хубавия — френски крал (1285–1314).

135

През 1280 г. император Михаил VІІІ Палеолог изпратил една подир друга две силни армии срещу Ивайло под предводителството съответно на Мурин и Априн. И двете били унищожени до крак от войските на селския цар Ивайло.

136

Литра — мярка за злато, равна на 72 номизми (срв. номизма).

137

хъітрост воинствена (ст.тер.) — военно изкуство.

138

Тритон — в случая: морско, божество, получовек и полуриба.

139

Рудан (ст.тер., но се използува и днес) — ръчно съоръжение за вдигане на котва, за натягане въжетата и пр.; брашпил.

140

При потегляне на галерите знак за началното загребване се давал със свирене на специални рогове.

141

Ванти — въжетата, които поддържат мачтата.

142

На палубите на галерите е имало дървена пътека от кръмовата надстройка до носа. По нея са се движили напред и назад комитът и неговите (обикновено двама) помощници, които са подканяли гребците — най-често с удари на бичове.

143

Аполония (Понтика) — античното име на Созопол.

144

Тук се налага да запознаем читателя с малко по-старата топография на Созопол и неговите прибрежни острови — особено онзи, който е летувал в това прекрасно градче и смята, че го познава.

Сега край Созопол има три острова: наблизо и точно на запад е Свети Кирик, който вече е свързан с полуострова чрез висока и яка вълноломна стена; на около километър на север е Свети Иван, където е фарът; непосредствено вдясно от него е малкият и неприветлив Свети Петър. В миналото обаче между Свети Иван и северния бряг на полуострова е имало още две малки скалисти островчета и един риф, смъртна опасност за всеки мореплавател, чийто гребен е бил непосредствено под повърхността и се е виждал само при по-силно вълнение. В посока от Свети Иван към брега те са се наричали съответно остров Милос, остров Гатта и рифът Паликари.

В наше време Милос, Гатта и Паликари се намират на петнадесетина метра под повърхността, но потъването им е станало някъде в началото на нашия век, най-вероятно при голямото земетресение през 1913 г. В осемдесетте години на миналия век Иречек (цит. съч.) ги е виждал (не и скрития под водата риф) и пише за тях „две плоски каменисти островчета“. В първите години на нашия век френският консул Дегран ги е нанесъл и на окомерна скица, макар и с доста грешки при определяне на местоположението им. Точните места бяха установени от подводни археолого-геологически проучвания. На читателя с по-специални интереси бихме препоръчали статията на Б. Димитров, К. Порожанов и А. Орачев „Пристанищата на Аполония и на Месамбрия“ в „Тракийски паметници“, т. 3, С., Наука и изкуство, 1982, с. 438 и сл.

Позволихме си тази дълга обяснителна бележка, защото се боим, че без нея читателят — и главно читателят, който е бивал в Созопол — няма да повярва на описаното от нас в следващите страници.