Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 158

В тона й се долови раздразнение и тя се извърна с гръб към него.

— Кое да направиш, Брена?

Остана загледана право напред в тъмнината.

— Моля те не ме изоставяй, задето направих грешка, дори голяма като тази. Дай ми още един шанс. И ако не може да има нищо повече между нас, поне ми остани приятел.

В този момент изпита потребност да й отвори портата, но се насили да поизчака.

— Дадох ти дума, че ще бъдем приятели, както и ти на мен. Няма да я престъпя.

Брена затисна уста с ръка и постоя така, докато възвърне способността си да говори.

— Означаваш толкова много за мен. Искам да изясним отношенията си. — Пое си дълбоко дъх и се извърна към него. — Каза някои истини. Но не всичко е вярно. Най-важното го изтълкува погрешно.

— И ти ще ми разясниш как стоят нещата всъщност?

Тя трепна от ледения му сарказъм, но не се разгневи достатъчно, че да отговори рязко.

— Знаеш как да се прицелваш и кога да стреляш — отбеляза тя тихо. — И е още по-успешно, защото рядко го правиш.

— Добре. Извинявай. — Каза го искрено, защото никога не я бе виждал така наранена. — Още съм сърдит.

— Обикновено насилвам нещата. — Пое си въздух, издиша, но болката в гърдите й остана. — И съм упорита. Понякога съм небрежна към хората, на които държа. И по-лошо: колкото повече държа на някого, толкова съм по-небрежна. Наистина си помислих, че нищо не предприемаш за музиката си и реших аз да се нагърбя да направя нещо. Не бях права… Не съм права да постъпвам с нещо твое според моите виждания. Редно беше да ти кажа за намеренията си, както ти постъпи.

— С това съм съгласен.

— Но не беше просто проява на егоизъм. Исках да ти дам нещо — нещо важно, което да те направи щастлив, което има значение за теб. Не ставаше въпрос за парите, кълна ти се. А за славата.

— Не търся слава.

— Исках я за теб.

— Какво те вълнува това, Брена? Ти дори не харесваш моята музика.

— Не е вярно. — От несправедливото обвинение нервите й се изопнаха. — Може да съм тиранична, но не съм глуха или глупава. Обичам музиката ти. Толкова е хубава. Но ти никога не си се интересувал какво мисля за нея. Пропиляваш един талант, нещо като чудо, и това ме влудява. — Изгледа го свирепо и избърса сълзите от бузите си. — Не съм в състояние да направя нищо по отношение на чувствата си, защото имам страшно високо мнение за теб. Написал си песен, която направо прониза сърцето ми, трогна ме дълбоко. Видях я на пианото, преди да я беше завършил — стоеше захвърлена, сякаш не разбираше, че е истински диамант. Обзе ме порив да предприема нещо, не помислих правилно ли е или не. Гордеех се с уменията ти и не мислех за друго. О, върви по дяволите, тъпоглавецо!

Той подсвирна изненадано.

— Доста странно поднесено извинение.

— О, престани. Взимам си обратно всички думи от извинението, което бях така глупава да направя.

Ето, мина му през ума, жена за него. Постави ръце на портата и я погледна с огромно задоволство.

— Късно е. Вече го получих и смятам да го задържа. И още нещо ще ти кажа. Винаги ме е интересувало какво мислиш за музиката ми и за мен. По-важно е какво мислиш ти, отколкото който и да е друг на този свят. Какво ще кажеш?