Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 159

— Просто се опитваш да ме омилостивиш, защото отново ме ядоса.

— Винаги съм успявал да те омилостивя, мила. — Дръпна портата и тя се отвори съвсем леко. — Влез.

Брена подсмръкна.

— Не искам.

— Независимо от това ще влезеш — обяви той и хвана ръката й, за да я притегли навътре. — Сега е мой ред да ти кажа това-онова.

— Не ме интересува.

Докосна портата и изруга — тя отново не помръдна.

— И все пак ще ме изслушаш. — Хвана ръцете й, преди да ги е свила в юмруци. — Не ми харесва нито какво си направила, нито начинът, по който си го осъществила. Но причините, тласнали те да постъпиш така, значително смекчават постъпката ти.

— Не ми пука.

— Престани да се държиш като глупачка. — Тя зяпна, а той се възползва от обстановката и я вдигна на няколко сантиметра от земята. — При необходимост ще започна да се държа грубо с теб. Харесва ти, когато го правя.

— Какво…

Думите не й достигаха и той кимна.

— О, най-после млъкна. Каква невероятна промяна! Нямам нужда никой да насочва живота ми, но нямам нищо против някой да върви до мен. Няма да позволя да ме насилват, мамят или манипулират. Опиташ ли се, ще съжаляваш.

— Ще ме накараш да съжалявам в бъдеще? — само дето не заекна тя. — Та аз вече съжалявам за първата стъпка да опитам…

— Брена! — Леко я разтърси. — В някои случаи просто е по-добре да мълчиш и да слушаш. Сега моментът е такъв. Та както казах — продължи, докато тя премигваше насреща му, — да те измамят е едно, а съвсем друго — да те изненадат. И си мисля, че в крайна сметка си искала да ме изненадаш с нещо като подарък, а аз отказах да го приема. Затова, Брена, се извинявам.

Страхът и тъгата й вече намаляваха, но не бяха изчезнали.

— И на мен не ми допада кой знае колко твоето извинение.

— Или го приеми, или недей.

— Изведнъж стана доста напорист.

— Имам си предел и вече би трябвало да го знаеш. Така че… Колко ще ми плати Магий за песента?

— Не попитах — отвърна тя сковано.

— О, значи не се бъркаш във всичко. Това е добре.

— Омразен си ми. Казах ти, че не беше заради парите. — Започна да пристъпя от крак на крак. — Не знам как съм пропуснала да забележа тази страна от характера ти. Никога няма да проумея как е възможно да си помисля, че съм влюбена в теб. Само при мисълта да прекарам остатъка от живота си с такъв като теб се смразявам.

Той не успя да се въздържи и се ухили. Беше великолепно късовете от живота му отново да се подредят така добре.

— Ще стигнем до въпроса след минутка. Важно е, че не е било заради парите, Брена. Важно е, че не си си мислила: „Е, щом ще бъда с този мъж, то, по дяволите, нека докаже доколко е способен да изкарва прехраната си с таланта си. Не го ли направи, аз ще се погрижа.“

— Пет пари не давам как си изкарваш прехраната.

— Сега вече го разбирам. По-скоро си си казала: „Искам да съм с този мъж и защото го обичам, желая да му помогна в онова, което има най-голямо значение за него.“ Похвална мисъл и все пак трябваше да оставиш нещата на мен.