Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 153

— Обичам те — произнесе тя сега на глас в празната стая. — Винаги съм те обичала и знам, че винаги ще те обичам. Ще се ожениш ли за мен?

Ето. Разтърка с длан сърцето си, което препускаше като див кон. Не е толкова трудно всъщност. Е, усеща езика си малко надебелен и стегнат, но успя да изговори всичко, без да заекне.

А ако той се дърпа или откаже, просто ще се наложи да го убие.

Понеже цялата беше слух, чу шума от колата му още при завоя на пътя. Добре, Брена. Затвори очи и се постара да се успокои. Хайде.

Проклет да е, ако е искал свободна вечер. Все още напушен, Шон отвори портата. Би трябвало да знае, ако го е направил, нали? И в такъв случай щеше да е планирал нещо. Наясно е какво става в собствения му живот, в края на краищата.

Не че няма да успее да организира нещо. Ще звънне на Брена да провери дали могат да прекарат вечерта заедно. Ще сготви нещо. Или, тъй като е достатъчно рано, защо да не отидат да хапнат някъде?

Но пак му хрумна, че Ейдан и Дарси нещо го баламосват, макар за нищо на света да не се сещаше каква е причината.

Със стъпването в антрето долови аромата на готвено и видя, че отзад, в кухнята, свети. Това пък какво е, учуди се той. Да не би лейди Гуен да домакинства, когато той не си е у дома?

Влезе и остана толкова изненадан да види Брена, колкото и ако срещу него стоеше призрак.

Беше опечена в рокля — нещо само по себе си странно. И стоеше усмихната сред светлината на многобройните свещи. Усещаше се ароматът на вкусна яхния, а на плота зад гърба й, в кофа за събиране на дъждовна рода, имаше бутилка шампанско.

— Какво е всичко това?

— Вечеря. Яхния с телешко. Само това мога да готвя, но рецептата е изпитана.

— Ти си сготвила?

Прокара ръка по челото си, сякаш започваше да го боли глава.

— Случело ми се е да го правя от време на време.

— Да, но ние… Е, сигурно сме се уговорили — реши той, оглеждайки всички красиви приготовления. — Но ми се струва, че това не е просто проява на разсеяност. Май нещо не е наред с мен.

— Изглеждаш ми добре. — Понеже той явно нямаше намерение да предприеме каквото и да е, тя пристъпи към него и го целуна. — Даже повече от добре. — Този път ръцете й се плъзнаха по лицето му, а целувката стана по-настойчива. — Радвам се да те видя, Шон.

Той отново започна да си задава въпроси, но топлите устни на Брена, отново докоснали неговите, прогониха съмненията от главата му.

— Удоволствие е да се прибера и да те заваря вкъщи.

„Започни да свикваш“ — помисли си тя и се усмихна, като отстъпи назад.

— Чаках те. Едва не изскочих от кожата си днес — призна тя. — Имам да ти казвам някои неща.

— Какви?

Думите напираха на езика й, но тя ги спря.

— Хайде първо да отворим това.

— Дай мен. — Взе бутилката, а като видя етикета, вдигна вежди. — От скъпото е. Празнуваме ли нещо?

— Да. — Улови погледа му и видя как пръстите му застинаха върху фолиото. — Ако ме попиташ дали съм бременна, ще ти размажа главата. Не съм.

Очите й се смееха, докато говореше. Той не преставаше да я гледа, разхлабвайки телчето.