Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 151

— Цяла вечер ли?

Долови тревогата в тона му и прояви съчувствие:

— Знам, че искам много, и то в последния момент. Но е важно. За благодарност ще работя през уикенда безплатно. Лично ще отида да помоля госпожа Дъфи да го замести.

— Защо, по дяволите, Шон сам не поиска свободна вечер, а те изпраща да ме изнудваш с широко отворените си очи?

— Той не знае. — Приближи се и го погали по ръката. — Друга част от услугата е да не му казваш. Просто измисли начин да го изпратиш вкъщи някъде към началото на смяната.

— Но той определено ще се зачуди защо, не смяташ ли?

— Нямах време да измисля всички подробности. — Извърна се и започна да крачи напред-назад, но нищо не й хрумна. — О, ти ще измислиш нещо, Ейдан. Моля те.

— Касае се за сърдечни въпроси, така ли? И използваш добрите ми чувства към теб, за да вървя против бизнеса си. — Въздъхна пресилено. — Добре, добре, ще ти го уредя.

— О, ти си най-добрият и най-прекрасният.

Хвърли се в обятията му и звучно го целуна по устата.

— Боже! Какви работи стават! Ако не преследва единия брат, преследва другия. — С мързелива прозявка Дарси влезе в кръчмата. — Държа да ти кажа, подла твар, че този е женен.

— Има една и за теб!

Преди Дарси да се опомни, Брена се втурна към нея и звучно я целуна.

— Милостива Дево, сега вече налита и на момичета! — Но смехът на Дарси замря. Хвана приятелката си за раменете. — Брена, да не би да си бременна?

— О, за Бога! Не! Не е ли възможно човек да е щастлив и без бебе в утробата? Трябва да бягам. Той ще се появи всеки момент. Не му казвай, че съм била тук. Моля те. Ще взема една бутилка от френското шампанско, което държите отзад. Пишете го на моя сметка.

Изхвърча през вратата, през която нахълта, докато Дарси все още триеше устните си.

— Това пък какво беше?

— Представа нямам. Но е намислила нещо и Шон не бива да знае.

— Тайни, така ли? Мога да ги изкопча от нея за пет минути.

— Не се и съмнявам — съгласи се Ейдан. — Но нека я оставим да си поднесе изненадите.

— Аз вече получих моята. — Дарси се вмъкна зад тезгяха, за да си вземе престилката. — Тя е влюбена в него.

— Това тревожи ли те?

— Не. Освен факта, че представители на семейство Галахър падат като зрели плодове от дървото.

— Да не се страхуваш от зараза, скъпа?

— Щях, ако не бях имунизирана срещу подобна слабост. — Чу задната врата отново да се отваря. — Ето го и обектът на нашия разговор. — В добро настроение, Дарси се отправи към кухнята да тормози брат си.

— Как така да си вървя? — С потопени до лакти ръце в картофи, Шон се извърна и се вторачи в Ейдан. — Къде да вървя?

— Където искаш. Кати Дъфи ще дойде всеки момент.

— Добре… Но защо?

— За да те замести. — Ейдан бе измислил начин и не виждаше защо да не се позабавлява малко за сметка на брат си. — Получаваш свободна вечер, както помоли. Макар моментът да е дяволски неподходящ.

Шон изсипа обелките в боклука.

— Не съм искал свободна вечер.