Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 141

— Татко…

— Да, да. Почти я извадих. Пукната е, но е здраво хваната по свръзките.

— Татко, нали знаеш, че продължавам да се виждам с Шон?

Майк неволно удари кокалчетата си и инструментът се изплъзне от ръката му като мокър сапун. Без да вдига очи, той го вдигна и го избърса във вече доста изпоцапаните си панталони.

— Е, досещам се.

— Срамуваш ли се заради мен?

Той поработи известно време мълчаливо.

— Никога не си правила нещо, с което да ме засрамиш, Брена. Но факт е, че си нагазила в несигурни води. Да работя с теб, да уважавам и да се възхищавам на качествата ти е едно. Но от друга страна ти си ми дъщеря. Не е лесно за баща да обсъжда такива въпроси с дъщеря си.

— За секса ли говориш?

— По дяволите, Брена.

Дори под мръсотията на лицето му пролича колко силно се изчерви.

— Но той е факт, нали? — попита тя, след като измъкнаха пукнатата тръба и я оставиха настрана.

— Както и лайната, в които сме потопени в момента, но да оставим това. Възпитали сме те с майка ти, доколкото сме могли, но за стъпките, които предприемаш като зряла жена, отговаряш единствено ти. Не можеш да очакваш благословията ми в такъв момент, Брена, но не те съдя.

— Той е добър, татко.

— Кога съм казвал, че не е?

Раздразнен, смутен и нетърпелив да приключат темата, Майк се опитваше да се съсредоточи в поставянето на новата тръба.

— Просто… Онова, което каза Кати миналата седмица. Беше страшно ядосана, но се сдобрихме. Наистина не искам да си мислиш, че съществуващото между Шон и мен е пошло.

Това момиче, мина му през ума, умира да се държи както териер се държи с кокал: няма да престане, докато окончателно не го оглозга.

— Радвам се, че сте се сдобрили с Кати. А що се отнася до другото… Държиш ли на него?

— Да, разбира се.

— И го уважаваш? — Обзелото я за миг колебание накара Майк да я погледне над тръбата. — Е?

— Да, уважавам го. Има остър ум, когато си даде труда да го използва, и е с добро сърце и нрав. Това не значи, че съм сляпа за недостатъците му. Мързи го за определени неща и е съвсем небрежен по отношение на талантите си.

— По въпроса имам да ти кажа нещо, независимо че ще постъпиш, както си решила. — Надигна се и изправи рамене. — Не можеш да оправиш един мъж, както се постъпва с тръба или теч на покрива. Приемаш го такъв, какъвто е, Мери Брена, или въобще не се захващаш с него.

Тя свъси вежди.

— Не е точно така. Искам да го насоча в правилната посока.

— Правилна за кого? — Потупа я по рамото. — Промените не са еднопосочни, скъпа, защото се губи балансът.

Появата на Брена на задната врата точно по обед се оказа шок за всички сетива на Шон. Беше сплескана от главата до краката и дори от разстояние излъчваше ужасна миризма.

— Боже милостиви, какво си правила?

— Оправяхме една септична яма — отвърна тя весело. — Изринахме и почистихме по-голяма част от мръсотията.

— Пропуснала си някои места, както виждам оттук.