Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 139

— Ти си направила да ти се случат.

— За някои — да. — Отхапа от бисквитата, докато Брена сновеше напред-назад из кухнята. — Но други са били предопределени. Трябва обаче да имаш достатъчно воля и да си достатъчно смел, за да позволиш да ти се случат.

— Когато откри, че обичаш Ейдан, каза ли му го направо?

— Не. Страхувах се. Нямах достатъчно вяра в себе си.

Брена я изгледа остро.

— И в него ли?

— И в него — призна Джуд. — Преди да дойда тук, никога не предприемах нищо. Не от храброст оставях нещата сами да се случват около мен или на мен. А от страх и пасивност. Наложи се да науча разликата. Да взема нещата в ръце, да имам доверие в другите.

— Но ти се е наложило да предприемеш някои стъпки.

— Да. Влюбена ли си в Шон?

Брена свъси вежди и седна.

— Изглежда, да. И не ме е срам да призная, че това ме изважда от равновесие.

— Отива ти да си влюбена, Брена.

Това, че Джуд използва нейния израз, накара Брена леко да се засмее.

— Но не се чувствам добре. Сигурно ще свикна. Ще налея чая — предложи тя, когато чайникът завря.

— Не, постой. А казала ли си му?

— Едва ли ще го направя. — Хрумна й нещо и Брена хвърли поглед на Джуд, която се занимаваше с чая. — Знам, че женените са склонни да си споделят почти всичко, но…

— Не искаш да споменавам за това пред Ейдан.

— Точно така.

— Тогава няма.

— Благодаря. — Брена въздъхна. — Сега се налага да предприема някои стъпки и трябва да видя кои ще бъдат първите. Доколкото го познавам — имам предвид Шон — той не е толкова предсказуем, колкото смятах, преди… нещата между нас да се променят.

— Динамиката между любовниците е по-различна, отколкото при приятелите. Дори при приятели от цял живот.

— Открих го. Но същевременно знам, че често трябва някой да ръчка, та да задвижи някои неща. Предприемам първата стъпка по отношение на нещо, което ме тормози много и за което мисля, че означава всичко за него.

Размърда се на стола и измъкна нотния лист.

— Това негова песен ли е?

— Изнудих го да ми я подари. Той има талант, нали Джуд?

— Мисля, че да.

— Защо не предприеме нещо? Ти разбираш как работи съзнанието.

— Питаш бивш, и то посредствен преподавател по психология. — Джуд остави чайника на масата и донесе чаши. — Но бих предположила, че се страхува.

— От какво?

— Да не се провали в нещо, което има огромно значение за него. Ами ако нещата му не са достатъчно добри? Мнозина от нас висят над тази бездна, Брена. — Наля чая. — Ти не си от тези хора. Ти просто запретваш ръкави и построяваш мост през нея.

— Готвя се да построя мост над неговата бездна. Той ми подари тази песен и мога да правя с нея каквото си искам. Ще я изпратя на някой, който разбира от тези неща. Ще проверя дали заслужава да се купи.

— Без да кажеш на Шон ли?

— Не изпитвам вина в това отношение — промърмори Брена. — Ако нищо не излезе, той никога няма да узнае, нали? А ако се получи, може да бъде само доволен. Но не съм сигурна на кого да я изпратя. Хрумна ми, дали ти нямаш някои идеи.

— Не ще успея да те разубедя да постъпиш по този начин, така ли?

— Да.

Джуд кимна.

— Тогава ще си спестя усилието. Не знам нищо за музикалния бизнес. Но ще поговоря с моята агентка, макар да не мисля… — В главата й се оформи идея и тя млъкна, за да я обмисли. — Какво ще кажеш за Магий? Той е строил зали, значи трябва да познава хора от шоубизнеса. Положително има някакви връзки.