Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 125

— Правилен ли е изводът ми, че заедно сте се напили?

— Беше част от процеса.

Докато се обличаше, разказа какво се бе случило сутринта.

— Май си бил доста зает. — Ейдан положи ръка на рамото му. — Да помоля ли Кати Дъфи да поеме целодневната смяна?

— Не. Аз ще се оправя. Така ръцете ми ще са заети и ще измисля какво да предприема по-нататък. — Изправи се. — Възнамерявам да я направя своя, Ейдан, и ще го постигна с всякакви средства.

— Веднъж ми даде съвет по сърдечните въпроси. Сега ще ти върна услугата. Намери думите — правилните — и й ги поднеси. За различните жени, предполагам, са различни, но означават едно и също.

Преди да слезе отново долу, Шон почисти банята на Дарси. Нищо не би му спестило унищожителната лекция, ако не я остави в пълния й блясък. Началото на гадно главоболие го накара да извади необходимите продукти за семейния лек против махмурлук, наречен балсама на Галахър, и изпи цяла чаша.

Определено не се чувстваше в най-добрата си форма, но се насили да издържи деня, без да оплеска нещата повече.

Съчувственият поглед на Кати Дъфи — завари я в кухнята — му даде да разбере, че и не изглежда блестящо.

— Е, момчето ми — посрещна го тя и му подаде чаша силен чай, — изпий това и събери мислите си. Засега нещата са под контрол.

— Много съм ти благодарен. Май се поизложих.

— Е, не е престъпление от време на време човек да се отпусне. — Докато говореше, се суетеше наоколо. Погледна как върви пърженето в тигана, варенето в тенджерата — супа от миди, ако носът на Шон не го лъжеше. — Изпекох и пирожките с риба. Добре се харчат. Имахте миди, та забърках една супа. Всеки момент ще е готова, ако някой поиска. В момента обаче най-много се търсят пържените картофи.

— Ти си истинско съкровище, госпожо Дъфи.

Тя поруменя от удоволствие.

— О, я стига. И майка ти щеше да постъпи по същия начин за някоя от приятелките си, ако имаше нужда.

Сложи в чиниите пирожки с риба, добави пържени картофи и цвекло и ги гарнира с магданоз.

Сякаш по невидим сигнал Дарси се появи и пое поръчките.

— О, мъртвите са се надигнали — обяви тя, хвърляйки изпитателен поглед към брат си. — Но още приличаш на човек, който трябва да бъде погребан.

— Дарси, бъди добро момиче и не го закачай.

Шон се усмихна кисело, а Дарси подреди чиниите върху подноса.

— Две супи, госпожо Дъфи, порция пирожки с риба и пържена риба с картофи. И няколко порции от зелената салата, която бе така мила да направиш, докато брат ми се чувстваше неразположен.

— Ей сега, скъпа.

Дарси вдигна подноса, хвърли зъл поглед на Шон и тръгна да разнася поръчките, като си припяваше „Уиски за закуска“.

— Ще се погрижа за пържената риба, госпожо Дъфи, а ти, ако не възразяваш, заеми се със салатите.

— Ще се справиш ли, момко?

— О, да. Благодаря за загрижеността.

— Наистина е най-добре да си зает с нещо, но пази ръцете си. Доста лошо си одран. — Потупа го майчински, когато си размениха местата. — А когато Брена дойде по-късно да поработи тук, ще се сдобрите. Помни ми думата.

Удар с точилка по главата би го изненадал по-малко.