Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 123

— О, глупако, я седни, преди да паднеш.

— Много добре си стоя на краката. Мисля си да на правя пирожки с риба, точно това си мисля…

— Ще успееш, не се и съмнявам. — Развеселена, го придърпа към масата и го насили да седне. Погледна ръката му — беше виждала и по-лоши рани. — Не мърдай оттам — нареди тя и отиде да повика Ейдан.

— Как така пиян? Какво искаш да кажеш? — смая се Ейдан.

— Според мен си запознат с подобно състояние, но ако се налага да опресним представите ти, достатъчно е да погледнеш брат ни в кухнята.

— Господи, нямам време за такива неща.

Току-що бяха отворили и в момента нямаше много посетители, но след половин час поне шестдесет души, изгладнели от пътуването с автобус от Уотърфорд сити, щяха да се изсипят тук.

— Поеми бара тогава — рече той.

— О, не. И за милион лири няма да пропусна предстоящото представление — обяви тя и го последва в кухнята.

Шон пееше за гордата и недостъпна Пеги Гордън така прочувствено, че би разчувствал сърцето на всекиго. Затворил едното си око, изстискваше лимонов сок в купа, а тялото му леко се люшкаше.

— О, по дяволите, Шон, полупиян си.

— По-скоро три четвърти. — Забрави колко капки е отброил и за по-сигурно прибави още малко. — А как си ти днес, Ейдан, мили?

— Разкарай се оттам, преди да отровиш някого.

Обиден, Шон рязко се извърна, но се наложи да се подпре на плота, за да се задържи на крака.

— Пиян съм, но не съм убиец. Мога да направя сносни пирожки с риба дори насън. Кухнята е моя територия и ще съм ви много благодарен, ако не го забравяте. Тук се разпореждам аз.

Заби палец в гърдите си, за да подсили думите, и за малко да седне на пода.

Събрал остатъка от достойнството си, вирна брадичка.

— Разкарайте се и ме оставете да си гледам работата.

— Какво си направил със себе си?

— Проклетият котарак ме одра по ръката. — Забравяйки за пирожките, Шон вдигна ръка да огледа червените дири. — О, но определено имам планове за Бъб, бъди сигурен.

— В момента съм по-склонен да заложа на котарака. Наясно ли си как се правят пирожки с риба? — обърна се Ейдан към Дарси.

— Ни най-малко — увери го тя с предизвикателна усмивка.

— Тогава се обади на Кати Дъфи, ако обичаш, и я попитай дали ще ни отдели час-два, защото сме закъсали.

— Закъсали ли? — погледна ги Шон с изцъклен поглед. — Какво?

— Хайде, момчето ми, ела.

— Къде? — попита Шон, докато Ейдан обгръщаше кръста му с ръка.

— Да видиш водопровода.

— Ако ще го качваш горе — провикна се Дарси, посягайки към телефонната слушалка, — ще съм ти благодарна да изчистиш всички свинщини в резултат на изтрезняването.

— Ти се обади на Кати Дъфи и се погрижи за бара.

Ейдан пое тежестта на Шон и започна да го качва нагоре по стълбите.

— Мога да готвя, независимо дали съм пиян или трезвен — твърдеше Шон. — Не разбирам за какво вдигаш толкова врява. Става въпрос за най-обикновени пирожки с риба — обяви той и звучно целуна Ейдан по бузата.

— Винаги си бил весел пияница.

— А защо не? — Шон преметна ръка през раменете на Ейдан и се препъна. — Животът ми протича над тоалетната чиния и изглежда определено по-добър след чаша уиски.