Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 127

Ако някой си въобразяваше, че това ще я задоволи, явно не познаваше Дарси Галахър. При първа възможност се вмъкна в кухнята. Докато съобщаваше поръчките, изгледа внимателно брат си. Макар все още да не бе в обичайната си форма, поне вече бе трезв.

— Брена дойде. — Дарси проследи как равномерното движение на точилката спря. — Изглежда нещастна. А и ти също.

Той продължи да точи тестото за пирожките с месо.

— Ще се оправим.

— Ще ви помогна.

Той вдигна безпомощно очи нагоре.

— Защо?

— Защото тя е най-добрата ми приятелка, а ти — по нещастно стечение на обстоятелствата — си ми брат.

Лицето му се разведри.

— Ще се оправим, Дарси — повтори той. — Сами трябва да намерим решение.

— Отказваш се от услугите на специалист в тази област?

Започна да реже тестото на правилни квадратчета.

— Ще те държа в резерва, ако нямаш нищо против.

— Е, изборът е твой, в края на краищата. — Понечи да излезе, но спря и се извърна. — Тя има ли значение за теб?

Шон съзнателно сведе глава — познаваше умението на сестра си безпогрешно да разчита хорските чувства по лицето.

— Наясно съм, че всичко, което излезе от устата ми, ще го споделиш моментално.

— Щом не искаш, гроб съм.

Той вдигна глава. Предаността бе едно от най-ценните й качества. По-скоро ще си счупи ръката, но няма да наруши дадената дума.

— Точно така, не искам. Животът ми сякаш е на ръба на хлъзгава пропаст. Една погрешна стъпка и ще падна. Тогава всичко ще свърши.

— Ами внимавай къде стъпваш — посъветва го Дарси и отиде в салона.

Шумът все повече се усилваше. Щеше да утихне, когато засвири музиката, но в почивката на оркестъра глъчката пак щеше да стане невъобразима. Брена въртеше кранчетата за наливна бира и с двете ръце, дори докато слушаше Джак Бренан бавно да разказва някакъв виц за принцеса и жаба. Не й беше весело, но накрая се засмя от учтивост.

Оркестърът започна да заема местата си и тя си заповяда да не им обръща внимание, абсолютно никакво внимание. Независимо от това обаче погледът й се насочи към русата певица.

Точно типът, към който Шон отново ще се насочи, помисли си. Плиткоумен негодник. Колко време ще му трябва — месец, седмица, една нощ, преди да се изтъркаля с друга жена?

— Почти ме е страх да попитам каквото и да било — обяви Джуд и се настани на стол пред бара. — Една минерална вода, ако обичаш.

— Ей сега.

Брена взе чаша и се сети да сложи лед — Джуд все пак си е американка, не може без лед.

— Защо те е страх да питаш?

— Защото имаш вид на човек, готов да удари някого. Не ми се ще да съм аз.

— По-вероятно е да фрасна онази блондинка ей там.

— Айлийн? Защо?

— Като начало, защото има цици. — Брена остави чашата пред Джуд и си обеща да не изброява останалите причини. — Изглеждаш добре тази вечер, Джуд Франсис. Добре и щастлива.