Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 124

Ейдан сумтеше и почти го носеше към малката спретната баня на Дарси.

— Да не сте се спречкали с Брена?

— С нея не, но с почти всички други Божии създания. Прекарах нощта да любя жената, за която искам да се оженя. Уверявам те, Ейдан, съвършено различно е да любиш жената, която обичаш. Но откъде да го знам досега?

За миг Ейдан прецени какво ще му струва повече: да съблече Шон или да се справи с хаоса, който ще предизвика, ако не го направи. Опря брат си на стената.

— Постой така само за секунда.

— Добре. — Шон сговорчиво се облегна с цялата си тежест върху стената. — А тя си мисли, че става въпрос само за секс.

— Ами… — Работейки колкото е възможно по-бързо, Ейдан приклекна, за да свали обувките на брат си, чиито връзки — както отбеляза отчаяно — бяха завързани на множество гадни стегнати възелчета. — Жените са едни от най-странните същества.

— Аз самият винаги съм ги харесвал. Какво огромно разнообразие само! Но този път все едно светкавица ме е пронизала в сърцето. Сега е възпламенено, ярко и разтърсено. Няма да я оставя да си тръгне, и това е то!

— Точно такъв трябва да е духът ти.

Успя да свали обувките и джинсите; продължи да действа като мъж, запознат с такива ситуации, и съблече брат си гол.

Понеже знаеше какво ще последва, свали и своите дрехи.

— Хайде.

— Никъде няма да отида. Гол съм. Ще ме арестуват.

— Ще ти платя гаранцията, не се притеснявай. — Не без съчувствие Ейдан пусна с пълна сила студената вода на душа и натика брат си под безмилостната струя.

Последвалите викове само дето не събориха стените, а ругатните продъниха ушите му. Но Ейдан не отстъпваше, избягваше насочените към него юмруци и като залови Шон в мъртва хватка, го задържа неумолимо под струята.

— Ще ме удавиш, негоднико!

— Още не. — Без колебание Ейдан използва свободната си ръка, хвана Шон за косата и вдигна главата му така, че ледената струя да го облива. — Затвори си устата, не дишай и ще го преживееш.

— Ще те убия, само да се измъкна оттук.

— Да не си въобразяваш, че правя това с удоволствие? — Напуши го смях, но продължи да държи главата на Шон под струята. — Ще се оправиш. Главата ти избистря ли се вече?

Шон издаде само неясно гърлено изхриптяване. Ейдан изчака още минута и спря водата. Прояви достатъчно мъдрост да се отмести встрани, преди да метне върху брат си един от красивите пешкири на Дарси.

— Представляваш жалка картинка, но очите ти поне са бистри. Нали не се готвиш да повърнеш отгоре ми?

Макар да усещаше крайниците си безпомощни като на бебе, Шон препаса кърпата около кръста си и се опита да прояви достойнство.

— Едно е да ме удавиш и съвършено различно — да ме обиждаш. Би трябвало да те фрасна по лицето за това.

Кризата е преминала, прецени Ейдан и вдигна вежди.

— Изглежда, че някой теб е фраснал по лицето. Брена ли насини така брадичката ти?

— Не. Баща й.

— Майк О’Тул? За миг Ейдан спря да се бърше — Майк О’Тул те е ударил?

— Да. Но се споразумяхме.

Шон излезе от ваната раздразнен — блажено притъпената от уискито болка сега се проявяваше навсякъде: по лицето, по ръката, по крака. И в сърцето.